Вярата в прераждането е основно в учението на Петър Дънов. Човешката душа е безсмъртна. Човешкият дух е вечен, като непрекъснато се проявява, изразявайки стремежите към живот, свобода и знание. Човекът обаче не е независим и съществуването на смъртта ни го доказва.
Дънов говори за свързаността на душата с тялото, според него би трябвало да можем с лекота да излизаме и да се връщаме в тялото си. Смъртта е ограничение, тя е усещането, че не можеш да направиш нищо. Учи ни, че само чрез истината (той не толерира лъжата под никаква форма) можем да преминем ограниченията на временния живот и смъртта, за да постигнем вечната свобода. Учи ни, че Бог е този, който спасява хората.
Петър Дънов говори за смъртта като начин за пресяване – от другата страна е животът на безсмъртието. Който не може да мине там, остава в живота на ограниченията. Смята, че и след смъртта си грешникът остава такъв, освен ако не мине от другата страна. Това означава, да започне да мисли. Умът може да промени природата на човека. Той е безсмъртното начало.
Учителят казва, че след смъртта човек не еволюира. За да се случи това, трябва да се роди отново. Той говори за свръхсъзнание, което щом се пробуди у човека, той няма да се плаши от смъртта. Говори за това, че негативните мисли внасят смърт. Казва също, че когато любовта напусне сърцето, човек е изложен на смърт.
Дънов смята, че след като напуснеш тялото си, ще имаш друго, невидимо, прозрачно тяло – самосъзнание. Без хората да могат да те чуват. За съзнателния човек смърт няма. Учителят вярва, че когато умре, човек влиза в други хора и продължава оттам, където е прекъснал. Според него е лошо, когато смъртта е преждевременна, защото не можеш да се освободиш, преди да изживееш договора, който имаш със Земята.
Петър Дънов отхвърля убийството и смята естественото, без болест, умиране за нормално. Той обаче не говори за карма. За него също така Духът снизхожда, което означава, че може да си мъртъв приживе. Нямаш ли Дух, си мъртъв и той е обявил за действително мъртви недуховните. Така при него смъртта означава отсъствие на духовност. Докато буквалната смърт в учението на Дънов е спасение от страданията.
