Най-старото италианско ръководство за писане на любовни послания и писма датира от Средновековието.
Ръководството със съвети беше открито от изследователи от Университета на Сиена, занимаващи се с анализ на текстове по реторика в италианските и испанските библиотеки.
Ръководството е било намерено в Biblioteca Capitolare във Верона.
Текстът е написан на латински и е върху пергамент. Той датира от средата на XII век. Автор е духовният служител Гуидо, произлизащ от зоната между Тоскана и Емилия Романя.
Ръководството съветва как да се поздравява любимата, как една съпруга трябва да пише на мъжа си, а един любовник - на любовницата си и др.
Друга част в ръководството съветва винаги да се хвалят хубостта и качествата на получателя, като се прибягва и до сравнения от Митологията, до оприличаване със скъпоценни камъни или пък да се пращат „толкова поздрави, колкото са рибите в морето" и „колкото са цветята през лятото".
Ръководството съветва още и как да се пишат писма между деца и родители, между учители и ученици и какви обръщения да се използват към папата или императора.
