Доскоро се е смятало, че погребенията на хора, които са с лицето надолу, са случайност. Но тъй като са открити много такива погребения, се оказва, че в положението на тялото на покойниците няма нищо случайно.
Обичаят да се погребва човек с лицето към земята е много древен и показва неуважението към покойния, който има сериозни грехове към живите.
Тази традиция датира от хилядолетия. По този начин обществото е показвало негативното си отношение към покойния. Това означавало, че приживе той не живял според нормите на своето общество.
Опозоряването на мъртвеца е една от най-древните традиции на човечеството. Хора, погребани с лицето надолу, са откривани в различни кътчета по света – от Перу до Северна Корея.
Някои от тези погребения са отпреди над двадесет хиляди години. По този начин са погребвани мъже, жени и дори деца. Погребването с лице надолу се среща както в индивидуални, така и в масови гробове.
Като цяло подобни погребения са осъществявани без ковчег, хората са били заравяни направо в земята с лице към нея. По този начин те са били унижавани след смъртта си.
Някои от тези покойници са били с вързани ръце и крака, което означава, че те са били пленени по време на военни действия и са били унижени от враговете си, които са ги погребали с лицето надолу.
В други случаи погребването с лице надолу посочва социалния статус на покойника. В старо мексиканско гробище били открити осемдесет скелета в масов гроб, който е изкопан преди около три хиляди години.
Шест от скелетите били в седнало положение, а седемдесет и четири били положени по корем, с лице надолу. Най-вероятно в случая легналите по лице покойници са били по-низши в сравнение с шестимата седнали.
В Швеция подобни погребения са характерни за викингите, които не приемали християнството и погребвали по този начин хората, които не приемали езическите им ритуали.
На много места в Европа така погребвали монахини, които не можели да преодолеят любовта си към някой мъж, както и жените, които били обвинявани във вещерство.
