На 14 февруари по изконна българска традиция се празнува Трифон Зарезан, тъй като в този ден се зарязва лозето. Въпреки че Трифоновден е на първи февруари, когато се почита паметта на светеца, на 14 февруари се празнува със зарязване на лозата.
Този празник е известен като празник на лозарите. В някои области на България празникът има и шеговито наименование – известен е като Трифон Пияницата.
Според древна легенда Трифон бил лозар, който в един зимен ден зарязвал лозите в лозето си. Това се прави, за да растат лозите здрави и да дадат повече плод. Докато той извършвал този задължителен лозарски ритуал, оттам минала света Богородица.
Тя носела бебето Исус, за да отиде с него в църквата за пречистването след четиридесетия ден след раждането му. Трифон ѝ се присмял, че детето е родено незаконно.
Света Богородица не казала нищо, а отишла при жената на свети Трифон и ѝ казала, че докато работел на лозето, той без да иска, си отрязал носа. Жена му изтичала да му помогне, но се оказало, че нищо му няма.
Когато чул какво казала Богородица, Трифон се изсмял и показал на жена си как се зарязва лозето, но го направил пред лицето си, и тогава си отрязал наистина носа.
Затова в някои части на страната празникът се нарича Трифон Безносия, а не Трифон Зарезан. На иконите свети Трифон винаги е изобразен като млад мъж. Това е, защото свети Трифон загива много млад.
Трифон Зарезан се празнува от ранни зори със специална църковна служба за светеца. Свещеникът отива на лозето и пръска лозите със светена вода, за да е богата реколтата.
В някои места цялото село или част от хората в населеното място тръгват да обикалят лозята, като този, който е начело на шествието, носи икона на свети Трифон.
Прави се ритуално зарязване на лозето, което всъщност не е същинското. Като цяло лозите се зарязват едва през март, но на 14 февруари се отбелязва началото на лозарската година.
Прави се голяма трапеза насред лозето. По традиция се прави питка, украсена с гроздове и лозови листа. Задължително е да се изпие червено вино на празника.
В някои райони на страната не се допускат жени на лозето, тъй като по този начин ще се осуети ритуалът за богатата реколта. На някои места в България се избира цар на лозето, който се коронясва с корона от лозови пръчки. Задължително е и ритуалното хоро на лозето.
