През Средновековието религиозните празници са били на практика единствените празници. Затова хората са се опитвали да ги удължат колкото се може повече.
Така Бъдни вечер от един ден прераснал в дванадесетдневно празнуване. В богатите семейства било прието да се правят подаръци през всеки от дванадесетте дни.
Коледният венец е с лутерански произход. Това е вечнозелен венец с четири свещи. Първата се пали в неделя четири седмици преди Бъдни вечер като символ на светлината.
Всяка следваща неделя се пали по още една свещ. Последната неделя преди Бъдни вечер се запалват всички четири свещи, а венецът е поставен върху масата.
Камбаненият звън е отглас от зимните езически празници. Когато времето било студено, езичниците смятали, че слънцето е загинало, а злите духове са силни.
За да се прогонят злите духове, се изисквал много силен шум. Затова до ден днешен в много страни на Коледа има традиция да се звъни със звънчета, да се пее и да се вика едновременно.
На Коледа в цял свят се чува камбанен звън. По този начин хората приветстват раждането на Исус Христос. В Скандинавия камбаненият звън означава начало на празника, а в Англия – погребален звън за дявола и приветствие на Христос.
В скандинавските страни, а и в някои европейски страни се прави коледна елха за птици. Това не е истинска елха, а обилно количество трохи и семена, които се пръскат пред дома, за да ги кълват птиците.
Свещите са били важна част от езическите празници. С тяхна помощ се гонели студовете и тъмнината. В християнството свещите се смятат за допълнителен символ на значимостта на Исус Христос като спасител на света.
