Ha 3. X. 1981 г. (събота) Петър Димков се качва на Витоша, на "Копитото", сред любимата си природа, където снимат филм за него. Прибира се както винаги от планината - зареден с нова енергия. Разказва на близките си как е прекарал деня, вечеря, отива в банята, после подрежда бюрото си така, че на сутринта да започне работата си веднага, без излишно суетене. Няма нищо необичайно, всичко е както винаги.
На сутринта, като се събужда, жена му първо усеща, после вижда, че е починал. Лежал на гръб, в обичайната поза за почивка, лицето му спокойно, отпуснато, чисто. А часовникът на ръката му спрял на 2 часа и 3 минути. Такова нещо се е случвало и при други хора с много силно биополе, когато при отделянето на душата часовникът им спира.
Предишната нощ, в петък срещу събота, точно преди да заспи, дъщеря му вижда в просъница как я обливат ярки, блестящи, направо приказни цветове. Усеща някаква радост като при наближаващо тържество, като очакване за празник. И си мисли: "Какво ли прекрасно нещо ще се случи? "
Чак по-късно, когато се поокопитва от смъртта на баща си, Лили Димкова си спомня за прочетеното някъде у Учителя Дънов, че когато си заминава една душа, която самоотвержено е работила за Бога цял живот, служейки на хората, в невидимия свят настава празник и там я посрещат с огромна радост.
Лили и досега смята, че нейното видение е било прелюдия към празника в невидимия свят. Между бащата и дъщерята винаги е имало силна духовна връзка. Но и тя признава, че баща й е един изключителен дух - явява й се още преди 40-я ден от смъртта, когато душата е още толкова силно свързана с миналото си тяло, с всички предмети.
А той има силата да говори така, че дъщеря му да чува всяка дума. След това на няколко пъти е „идвал" сам, без тя да го вика - за да й каже нещо, да я предупреди или напъти; друг път тя го е призовавала и го е молела за някакъв отговор. Никога не е отказал да се яви, да й помогне, продължил е да бъде нейната най-голяма закрила като в живия живот.
След няколкото „духовни" разговора с баща си Лили Димкова някак случайно се сеща как Ванга й е казвала, че за да имаш по-добра духовна връзкас някого, трябва да пазиш нещо негово, което той е ценял и обичал. Оттогава тя държи под възглавницата си един много стар, дълги години носен и обичан от баща й джобен часовник, който вече не работи; там пази и венчалния му пръстен. А от любимата му броеница си е направила гердан, който носи при особени случаи.
