Сред най-големите грешки на науката през вековете е алхимията. Без изобщо да са наясно със свойствата на химическите елементи, през Средновековието алхимиците са се опитвали да превърнат всички сиви метали в злато.
Алхимиците са търсели в продължение на много години философски камък, който е специално легендарно вещество. То щяло да помогне при превръщането на обикновените метали в злато.
Много алхимици изгубили целия си живот, за да търсят еликсира на младостта. Много често алхимиците били екзекутирани, защото не успявали да създадат злато от други метали.
Друга научна грешка е вярването, че тежките предмети падат по-бързо. Това е теза от времето на Аристотел. До Галилео Галилей никой друг не е изследвал този въпрос.
Галилей провеждал много експерименти, за да докаже теорията си, че гравитацията кара всички предмети да се движат с еднаква скорост. През седемнадесети век Нютон доказва, че гравитацията е притегляне между планетата Земя и всеки обект, който се намира върху нея.
След време Албърт Айнщайн разглежда гравитацията като крива, която се образува от дейността на обектите в пространствено-времевия континиум.
През 1677 година ученият Йоахим Бехер въвел като термин елемента флогистон. Според него той бил петият елемент след земята, водата, въздуха и огъня.
Флогистонът, според учените от онова време, бил елементът, от който е направен огънят. Бехер твърдял, че всички горящи материали се състоят от него.
Тази теория била приета и според хората предметите преставали да горят, защото им свършвал флогистонът. Смятало се, че хората дишат, за да изкарат излишния флогистон от тялото си.
До началото на двадесети век се смятало, че атомът е най-малката частица. Мисълта, че има нещо по-малко от видимото за окото, била трудна за осъзнаване.
В началото на двадесети век физиците Джей Томпсън, Ърнест Ръдърфорд, Джеймс Чедуик и Нилс Бор се събрали, за да открият основите на елементарните частици.
Тогава се оказало, че атомът има протони, неутрони и електрони. След това били открити анти-електроните и неутриното.
Векове наред хирурзите са смятали, че не трябва да мият ръцете си, преди да вземат скалпела. Това предизвиквало гангрени при пациентите.
За смъртта на пациентите лекарите обвинявали дисбаланса между четирите течности, които според тях имало в организма – кръв, слуз, жълт жлъчен сок и черен жлъчен сок.
Едва през шестдесетте години на осемнадесети век Луи Пастьор доказал, че микробите са виновни за много заболявания.
