Предшествениците на човека са се отървали от окосмяването по тялото си, за да бягат по-бързо, смятат британски учени, цитирани от вестник "Дейли мейл".
За хората в древността е била много важна скоростта, с която са бягали, тъй като от бързината е зависела храната им. Колкото били по-бързи, толкова по-лесно можели да ловят плячките.
Учените твърдят д-р Дейвид Уилкинсън и проф. Греъм Ръкстън използваха компютърно моделиране, за да докажат, че окосмяването е пречело на ловните умения на предшествениците ни.
Когато си били обилно окосмени, те не са можели да се потят добре и да се охлаждат. С течение не много години, космите им намалели и те са можели да бягат по-бързо и по-дълго време.
С компютърния модел британските учени изследват теорията, че формата на човешкото тяло е адаптация, която позволява на предшествениците на човека да бягат дълго в горещи условия.
Макар и най-ранните изправени хора да са ходели и да са тичали на къси разстояния, те не са можели да бягат дълго, а това им е било необходимо за лова.
"Хората се потят необичайно много за бозайници и нашите резултати показват колко важно е било потенето за продължително тичане в тропиците", пояснява д-р Уилкинсън от университета "Джон Мур" в Ливърпул.
Идеята, че окосмяването на древните е намаляло, за да се охлаждат по-добре в африканската савана, е предложена за първи път през 80-те години на миналия век от проф. Питър Уилър.
Но логичният въпрос е, след като вече мъжете не трябва да тичат, за да осигурят храна, дали те ще станат по-космати? "Надали. Но ако това стане, то ще е единствено за целите на възпроизводството. Тоест, ако жените започнат да предпочитат космати мъже", казва д-р Уилкинсън.
