Древните маи, които обитавали полуостров Юкатан, често правели жертвоприношения, като в кървавия ритуал в ролята на жертва участвали млади девствени момичета.
Това обаче не винаги било задължително, всичко зависело от това на кой бог се принася в жертва избранния човек. Така например богът на дъжда не искал млади момичета.
Древните маи смятали, че богът на дъжда бил спокоен само при едно положение – когато му се принесат в жертва момчета или младежи.
Жертвите от мъжки пол не се умъртвявали с помощта на остри предмети, а се хвърляли в пещери, които били пълни догоре с вода.
Маите били абсолютно убедени, че трябва да жертват живота на някой от общността, за да може останалите да се радват на своя живот.
Жреците от града на магьосниците на водата Чичен Ица, който през пети и шести век преди новата ера е бил политически и културен център на маите, били специализирани в извършването на детски жертвоприношения.
Те се правели в северната част на полустров Юкатан. По време на страховития ритуал децата били хвърляни в кладенци, които били смятани за свещени.
Кладенците се образували, когато се отчупвала горната част на някоя пещера и тя се напълвала цялата с вода. Мястото за жертвоприношения, правени в чест на бога на дъжда, не било случайно.
Според жреците на древните маи кладенците не са били просто място, откъдето можеш да си вземеш вода, но също така са били и врати към отвъдното, които са давали възможност на простосмъртните да общуват с боговете.
