Детството, изпълнено с лишения, влияе на физическото развитие на мозъка и дава на притежателя си ущърбен интелектуален потенциал.
Разрушеният от бедността мозък не дава на човек възможност да се отърве от нея. Има връзка между социално-икономическия статус на този, който се грижи за децата, и когнитивните им успехи. Хората с нисък или среден социален статус имат съвсем различна представа за света.
Начинът на оценяване на интелектуалните способности – IQ, зависи в еднаква степен не само от генетиката, но и от обстановката, в която израства детето.
Съществуват няколко признака характерни за „програмираните” да бъдат бедни. Чувство на самосъжаление – настроените за бедност хора, се самосъжаляват и предполагат, че съдбата не им е отредила да са богати.
Някои съжаляват, че не са от противоположния им пол, или че фигурата им не е такава каквато биха искали и това им пречи да ги предпочетат при кандидатстване за работа, някои съжаляват, че не са се оженили, а други - точно обратното.
Самосъжалението е начин да си сложиш котва, която да те спира по пътя на личното развитие и така ти осигурява вечна бедност.
Алчност – стремежът към тотална икономия не е признак на мъдрост, а индикатор, че имате дисбаланс на доходите и разходите и подхождате към проблема с грешна тактика.
Когато цялата ви енергие е съсредоточена да търсите щандове с намаление, промоция или разпродажба – това са признаци, че притежавате втората черта на бедните.
Програмираният за богат човек е готов да плати истинската цена на нещата, да възнаграждава щедро сътрудниците си и очаква същото и от останалите.
Когато работите нещо, което ненавиждате – независимо какво работите, ако го вършите с неудоволствие и само защото се налага да си платите кредита или нещо друго.
Тези хора са готови за несгодите на бедността – причина за това са чувствата, които са предизвикани от необходимостта да вършат неприятни неща.
Ключът за спасение от този навик на бедността е да вършите нещо не защото се налага, а защото ви носи удовлетворение. Само така ще постигнете отлични резултати.
Измерване на успеха с пари – бедният човек е убеден, че само собствеността на някаква парична сума, може да му донесе щастие.
Пари в банката, които да го накарат да се чувства щастлив, заради дрехите, които може да си позволи, пътешествия, независимост от партньор или напускане на омразната работа.
Практиката обаче показва, че щастието така и не идва. Успелият човек го измерва в единици, много по-значими от паричните, а какви точно, всеки решава за себе си.