Всеки може да чувства емоциите на другите, да разбира чувствата и мотивите на поведението им, както и да погледне на света от тяхна гледна точка.
Как в човека се генерира състрадание и съчувствие до ден днешен не е ясно. Всички ние сме читатели на мисли. През 1996 г., по време на изследване на мозъка на макак, изследователи се натъкнали на странно струпване на клетки в предмоторната кора – област в мозъка, отговорна за планиране на движенията.
Тези клетки се активирали не само когато маймуната изпълнявала определени действия, но и когато наблюдавала действията на другите маймуни и хора.
Тоест реакцията на клетките била еднаква и в двата случая. Тъй като клетките отразявали действията на другите, неврофизиолозите ги нарекли огледални неврони.
Експерименти потвърдили съществуването на огледални неврони и при хората. Тези клетки отразявали и усещания, както и емоции. Наличието на огледални неврони при човека предоставя възможност да се поставим на мястото на друг човек.
При работата на огледалните неврони ние направо се намираме в разума на другия човек. Смята се, че когато взаимодействаме с някого, правим повече, отколкото само да наблюдаваме поведението му.
Предполага се, че ние създаваме в себе си представа за мислите, чувствата и емоциите на този друг човек, тоест за известен период ние се превръщаме в него.
Ние споделяме не само действията на другите хора, субективните им емоции и усещания, но и невронните вериги за активация на подобни действия, емоции и усещания.
Смята се, че огледалните неврони не са правилно разпределени и не работят правилно при хора, които страдат от аутизъм, затова болните не могат да разберат психичното състояние на други хора.
