Душевните и психологически състояния на човека се наричат емоции.
Те са част от настроението на човек, говорят за неговата личност и произтичат от индивидуалната гледна точка.
Хората реагират и се държат по начин, който е в пряка зависимост от емоционалното им състояние.
Причините за емоциите все още не са напълно изяснени, все пак към момента съществуват много теории по отношение на тази концепция.
Соматична теория
През 1880-та година Уилям Джеймс представя теория, според която телесните промени са от ключово значение за състоянието на човешките емоции. Tеорията гласи, че тригерът на емоциите се крие единствено и само в действията на индивидите. За да бъде по-ясно това твърдение трябва да се приведе следния пример: човек първо се разплаква, а след това започва да се чувства тъжен.
Невробиология
Картографиране на невроните показа, че в мозъците на всички бозайници се случват реактивни действия, които най-вероятно са отговорни за човешките емоции. Отделянето на хормоните допамин, норадреналин и серотонин предизвикват определени реакции при хората, които ние считаме за чувства и които е трудно да бъдат контролирани.
Познавателна способност
Когнитивната теория за емоциите твърди, че възгледите, оценката и предишния опит са дълбоките корени на емоциите. Това се случва на съзнателно или на подсъзнателно ниво. Всъщност възприятието на информацията и нейното тълкуване (познаване) предизвиква едно или друго поведение и чувства.
Перцепция
Теорията на възприятията се основава на разбирането, че емоциите са телесен отговор на случващото се в околната среда. То има голямо значение върху състоянието на човек по един или друг начин.
Други учени стигат и до извода, че емоциите непрекъснато еволюират. Освен това те имат изключително ценни функции, една от които е да предпазят човека.
