При тези духове има доминиране на духа над материята; желание за добро. Техните качества и тяхната сила да творят добро се намират в пряка зависимост от степента на съвършенството, която са достигнали: едни имат знание, други - мъдрост и доброта; най-напредналите съчетават знанието с нравствените добродетели.
Тъй като още не са се дематериализирали напълно, те запазват (в зависимост от ранга си) следи от телесно съществуване или в формата на езика, или в навиците си, у тях дори може да се видят някои странности и прищевки; ако не е това, те биха били съвършени духове. Те разбират Боги безпределността и се наслаждават от блаженството на добрите. Те са щастливи от доброто, което правят, и от това, че пречат на злото.
Любовта, която ги свързва, е за тях източник на неизразимо щастие, което не е помрачено нито от завист, нито от угризения на съвестта, нито от някакви долни страсти, терзаещи несъвършените духове. Но пред тях все още има изпитания, през които предстои да преминат дотогава, докато не постигнат абсолютно съвършенство.
Като духове те пораждат добри мисли, държат хората настрана от пътеките на злото, защитават по пътищата на живота онези, които са достойни за тяхната защита, и неутрализират влиянието на несъвършените духове върху тези, които не желаят да го изпитват.
Хората, в които те са въплътени, са добри и доброжелателни към себеподобните; тях не ги движи нито горделивостта, нито егоизмът, нито честолюбието; те не хранят нито омраза, нито злоба, нито завист, нито ревност и правят добро заради самото добро.
Към този ранг принадлежат духовете, наричани в обикновените поверия добри гении, ангели хранители и духове на доброто. Във времената на предразсъдъци и невежество от тях са правели добри божества.
Те могат да бъдат разделени на четири основни групи:
Първият вид са доброжелателните духове. Тяхно преобладаващо качество е добротата; те обичат да правят услуги на хората и да ги защитават, но знанието им е ограничено: техният прогрес е повече в морален, отколкото в интелектуален смисъл.
Вторият вид са учените духове. Тяхна отличителна особеност е широтата на знанията. Те се занимават не толкова с нравствени, колкото с научни въпроси, към които имат големи предпочитания; но те разглеждат науката само от гледна точка на полезността и не внасят в нея нито една от страстите, които са свойство на несъвършените духове.
Третият вид са мъдрите духове. Тяхна отличителна черта са нравствените качества от най-високо естество. Без да притежават неограничени знания, те са надарени с интелектуална способност, която им дава трезви съждения за хората и нещата.
Четвъртият вид са висшите духове. Те обединяват в себе си знание, мъдрост и доброта. От речта им лъха само доброжелателност; тя винаги е изпълнена с достойнство, често е възвишена.
Тяхното превъзходство ги прави по-способни от всички останали да ни дадат най-верни представи за нещата от безтегловния свят в онези граници, в които на човека е позволено да знае това.
Те с удоволствие контактуват с онези, които с чиста съвест търсят истината и чиято душа е достатъчно освободена от земните вериги, за да разбере истината; но те се отдалечават от онези, които се движат от чисто любопитство или при които влиянието на материята ги отвлича от вършенето на добро.
Когато в изключителни случаи се въплътяват на Земята, това става винаги само за да изпълнят тук задачата на прогреса и тогава те ни показват типа съвършенство, към който човечеството може да се стреми в този свят.
