Петте чувства – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание са били за първи път събрани в едно от Аристотел, който понякога обаче, въпреки мъдростта си, изпадал в неловки ситуации.
Така например той смятал, че пчелите се появяват от труповете на биковете, когато се разлагат, а мухите имат само по четири лапички. Противно на казаното от Аристотел човек има още четири чувства.
Това е термоцепция – чувството за топлина или за нейната липса, която усещаме върху кожата си. По този начин се осъществява терморегулацията на тялото.
Съществува и друго чувство – еквибриоцепция. Това е чувството за равновесие, което се определя от съдържащите течност кухини в нашето вътрешно ухо.
Някои хора имат проблеми с равновесието и това зависи именно от състоянието на кухините във вътрешното ухо. Точно затова някои хора се страхуват от височини.
Ноцицепция – това е възприемане на болка от кожата, от ставите и от органите на тялото. Това чувство не изпитва мозъкът, но той просто няма чувствителни към болка рецептори.
Главоболието не се осъществява вътре в мозъка, макар че когато страдате от силни болки в главата, имате чувството, че ви боли самият мозък, но това не е така.
Проприоцепция – това е осъзнаване на собственото тяло. Тоест разбиране за това къде се намират частите на тялото ни, дори да не ги чувстваме и да не ги виждаме.
Опитайте се да затворите очите си и да залюлеете крака си във въздуха. Въпреки че няма да виждате крака си, вие ще знаете къде ще се намира стъпалото ви спрямо останалите части на тялото.
А ако добавим към тези чувства и интуицията, известна като шесто чувство, ще се получи, че изброените от Аристотел чувства надвишават броя си точно два пъти.
