От това къде и как е живяла пра-пра-пра-баба ви преди примерно 5000 години зависи дали и от какво ще боледувате вие, установиха учени. Те вече могат да преценят от какво ще боледувате по "запис" в ДНК, в чието съставяне са участвали всички поколения преди нас.
"Записът" се разчита със специално ДНК изследване. Всеки човек носи такъв запис, но в специфични варианти. В зависимост от тях генетиците разпределят хората в групи. Наричат ги хаплогрупи, които имат подгрупи и подподгрупи.
В някои хаплогрупи определени заболявания се срещат много по-често, отколкото в други, установята учените. Засега те имат само хипотези за това какъв точно механизъм стои зад връзката "приндлежност към определена хаплогрупа - заболяване".
Всеки от нас принадлежи към някоя хаплогрупа в зависимост от специфични мутации, които носи. Мутация не означава непременно болест. Някои наистина са болестотворни, но други дават предимство в оцеляването.
Някои мутации се наследяват само от майката, а други - само от бащата. Затова всеки от нас принадлежи към 2 хаплогрупи - една по майчина линия, друга - по бащина. Мутациите, които наследяваме от майките си, са в митохондриалната ДНК, а тези от бащите ни - в ядрената ДНК.
До неотдавна се смяташе, че всички наследствени болести са свързани с работата на гените. Ако човек наследи ген, причиняващ заболяване, и по двете линии - и от майката, и от бащата, заболяването се развива. Това наистина е така, но само за някои болести, които се предават по наследство.
Но в много случаи гените нямат вина. Причината за наследствените болести е извън тях. Гените заемат съвсем малка част от ДНК. Останалата част - 99%, е извън тях. Доскоро обидно я наричаха боклукчива ДНК.
Учените обаче установяват, че тя също като гените се влияе от въздействието на околната среда и под натиск на външни фактори търпи мутации. Те преминават в поколението, защото се наследява цялата ДНК, а не само гените.
Знаейки към коя хаплогрупа спадаме, можем да предвидим за кои заболявания сме рискови. Ако сме в група, сред чиито представители най-често се среща алкохолизмът, можем да спрем да пием, за да не дърпаме дявола за опашката.
Ако спадаме към хаплогрупата, от която най-често са заболелите от рак на белите дробове, можем да не пушим, та да не улесняваме допълнително рака.
Учените обаче тепърва трябва да установят със сигурност доколко връзката "принадлежност към хаплогрупа-риск от заболяване" е напълно достоверна.
