В сериалите често гледаме случаи на невъобразими изцеления, но дали такива случаи наистина има и в реалния живот? Всъщност има и всички те биха били страхотен сюжет за холивудска продукция.
Така например четиринадесетгодишната Дзана Симънс претърпяла трансплантация на сърцето, тъй като нейното било с прекалено увеличени размери.
Внезапно новият й орган спрял да функционира и докторите били принудени да го отстранят. Но тъй като нямало подходящо сърце, докторите я сложили на апарат за изкуствено кръвообращение.
Две големи помпи поддържали кръвообращението й почти четири месеца подред. След сто и осемнадесет дни Дзана получила новото си сърце, което заработило чудесно.
Мартин Джоунс, четиридесет и две годишен строител от английския град Ротъръм, Южен Йоркшир, ослепял след трудова злополука. Десет години по-късно той бил опериран и част от зъба му била имплантирана в окото му.
Тази процедура, която е правена само петдесет пъти в Англия, има за цел да използва сегмент от зъба за поддържането на работата на зрението на пациента. Частицата от зъба, който трябва да е жив, помага на очен кристал, изработен от кожата на пострадалия. Така той успял да прогледне отново.
Доктори от шведския медицински център с голяма трудност трябвало да кажат на бременната Шанън Гимбел, че трябва да умъртвят едно от бебетата в корема й.
Ако не го направели, и двете близначета в утробата й щели да загинат. Бебетата били с диагноза фето-фетална трансфузия – състояние, при което двете близначета са свързани с кръвоносни съдове и едното бебе изсмуква живота от другото.
В деветдесет процента от случаите умира едното или и двете близначета. Докато бъдещата майка се чудела дали да се съгласи, техният доктор се свързал с екип хирурзи, които направили лазерна операция в матката и прекъснали кръвоносните съдове, които свързвали бебетата едно с друго. Така красавиците Рийз и Маккена Гимбел се появили на бял свят.
Черепът на малкия Джордан Тейлър бил отделен от гръбнака му при автомобилна катастрофа. Момчето пострадало толкова сериозно, че нямало връзка между костите на шията му и костите на главата му.
При тази травма, известна като ортопедично обезглавяване, докторите дали на Джордан един процент шанс да оцелее. За момчето започнали да се молят посетителите на двадесет църкви.
Два месеца по-късно то било в толкова добро състояние, че започнало да ходи на училище. В главата му били закрепени метални пластини, винтове и титанови подпори.
Дейвид Бланкърт бил прикован към инвалидната количка двадесет години след мотоциклетна катастрофа. Кафяв паяк-отшелник го ухапал и го дарил с възможността да ходи отново.
След като бил ухапан, Дейвид отишъл в болница, където му направили поредната физиотерапия. Внезапно медицинската сестра забелязала спазъм в крака му и направила тестове. Пет дни по-късно Дейвид вече ходел.
