Фарът на остров Фарос край Александрия - седмото чудо на света, изчезва завинаги и без следа.
За изключителната постройка има сведения само от древни очевидци. Фарът на остров Фарос е бил по-висок дори от най-високата пирамида. Построил го е книдският архитект Сострат. Знаем още, че постройката е била издигната с потта и кръвта на хиляди египтяни.
Ще се опитаме да открехнем завесата на историята, която закрива тайната на тази сграда и загадката за нейното изчезване.
Фарос е бил малък продълговат остров съвсем близо до сушата. На тази скала се издигала достойна за възхищение многоетажна кула, построена от бял камък.
180 метра бил висок фарът от основата до върха, според писанията на еврейски историк от I век н.е. Той описал още, че „през нощта огънят, запален с дърва на най-горната площадка на фара, давал знак на приближаващите кораби на разстояние 300 стадия”, т.е. 50 до 56 километра.
За сравнение – най-високият морски фар в Европа е Кордуанският при устието на Гарона и Бискайският залив близо до Бордо – той е с височина 59 метра надморско равнище. Нито един от съвременните фарове не е достигнал феноменалната височина на александрийския фар. Фарът на остров Фарос най-вероятно ще запази завинаги световния си рекорд.
Империята на първите Птоломеи не построила този фантастичен небостъргач на скалата сред морските вълни само от „чисто практични съображения”. Той бил символ на тяхната могъща империя, на тяхното богатство и великолепие.
А как ли е изглеждала тази постройка? Според древните описания тя имала квадратна основа. Върху нея се издигал голям дворец с четири кули. Над него се издигала кула, висока 70-80 метра. Над нея имало втора кула, по-тясна и вероятно също толкова висока. Тя пък завършвала с каменна площадка. На нея имало кръгло помещение с колонада вместо стени, където нощем се палела голяма клада с дърва.
Историците правят заключението, че фарът не е бил построен по времето на един владетел. По всичко личи, че това е станало по време на царуването на първия и втория от Птоломеите, през около 300 – 280 г. пр. н.е.
Дванадесет столетия александрийският фар посрещал моряците. Няколко мощни земетресения обаче сринали величествената постройка през вековете.
Днес археолозите все още се опитват да открият останки от фара. Междувременно остров Фарос напълно се е слял със сушата.
Но възможно ли е да изчезне напълно, без следа най-големият фар на света, постройката, смятана за седмото чудо? Изглежда, че е възможно. Все пак през 60-те години на миналия век италиански водолаз неочаквано открил на морското дъно около древния остров мраморни колони. Оказва се, че най-вероятно те произхождат от фасадата на Фароския фар.
Негово название и досега е живо като съставна част от словесното богатство на крайморските народи. В много европейски езици, както и в български, думата фар идва от остров Фарос.
