В много легенди и сказания се говори за елфите. Това са създания, които се различават от хората единствено с крехкото си и миниатюрно телосложение, и издължената и заострена форма на ушите. Но най-голямата разлика са магосническите способности на елфите.
В манастирска хроника се разказва, че в началото на ХV век в планина в Шотландия бил намерен умиращ от раните си мъж, който говорел на неразбираем език. Бил слаб, дори мършав. След като бил излекуван, непознатият учудил всички с ловкостта си във фехтовката и в стрелбата с лък - нито веднъж не пропуснал целта.
С времето научил езика и разказал, че принадлежи към народ, който нарекъл елве. Според думите му този народ живее някъде много надалеч. Интересна подробност е, че мъжът имал заострени уши. А този признак е типичен за елфите, но през Средновековието бил смятан за белег на принадлежност към слугите на дявола.
Подобни разкази има и в други държави. Семейна хроника от Норвегия описва как пред ХVІ век девойка се омъжила за висок и красив чужденец, който обяснявал, че принадлежи към народа хелве. Бил ненадминат в стрелбата с лък. Толкова бил добър, че вероятно от завист бил обвинен в магьосничество и го подложили на гонения и мъчения. Човекът живял осем години със съпругата си, станал баща на две дъщери, които се славели с красотата си. И двете наследили башиния отличителен белег - заострените уши, което силно усложнило живота им.
Странното е, че различните народи и различните предания в продължение на векове описват тайнствените хелве или елве практически по един и същи начин, пише сп. "НЛО". Ако се приеме, че хрониките са верни, то те описват външността и уменията напредставителите на елфите.
Сред магическите способности на елфите е тяхната невидимост, уменията им да изчезват без да оставят никакви следи от присъствието си. Най-честите срещи с елфите били през ХІІ-ХVІ век. Сведенията за тях като за народ са оскъдни и обясненията родили две хипотези. Според първата са човешки същества, притежаващи допълнителни гени, благодарение на които можели да развиват паранормалните си способности. Но тогава дали елфите не са потомци на атлантите?
Възможно ли е да са били асимилирани от хората и само в труднодостъпни райони като в Скандинавия, например, да са се запазили в чист вид и постепенно да са изчезнали?
Друга версия се базира на хипотетичната теория за паралелните светове. Тоест елфте са същества от друг свят, който съществува успоредно с нашия и понякога, при известни условия могат да преминават от своя в нашия свят. Тази версия обяснява продължителната мъдрост на елфите - може би в техния свят времето тече по-бавно.
