Със сигурност мнозина са се питали дали духовете съществуват или са плод на човешкото въображение, както и има ли живот след смъртта... Съществуват стотици примери и разкази, някои дори подкрепени с фотографии за опити на призрачни видения да установят контакт със смъртните.
Такива размисли за свръхестествени видения едва ли са занимавали въображението на четирима младежи, които се разхождали в гориста местност в Източна Германия. Докато се разхождали с колела те се натъкнали на бункер, обвит в бръшлян.
Групата пристигнала на велосипедите си в гората. Знаело се, че наоколо са останали много укрепления от Втората световна война. Момчетата се натъкнали на вход на бункер, който едва се виждал между листата на храстите и дърветата.
Входът бил затворен с масивна метална решетка. Велосипедистите донесли инструменти и скоро ръждясалият катинар паднал строшен. Преди да влязат в бункера, младежите вкарали вътре своите колела и заключили след себе си решетката с велосипедните катинари.
След като изминали десетина метра по тъмен коридор, момчетата стигнали до втора метална врата, която също била заключена. След доста усилия успели да я отключат и продължили напред по коридора. След малко се оказали в просторно помещение.
Светлината на джобните фенерчета била достатъчна да освети почти празната зала: бетонен под и каменни сиви стени. Под земята царяла абсолютна тишина.
Изведнъж четиримата чули зад гърба си в коридора шум от тежки стъпки и пронизително тракане на затръшваща се врата. Всички замрели от ужас. Тъмнината и тишината на подземието придавали на идващите звуци нещо свръхестествено. Стъпките в подземния коридор ту се приближавали, ту се отдалечавали... Младите хора все пак събрали кураж - нали трябва в края на краищата да излязат оттук.
Тичешком забързали назад. Затворената от тях врата се оказала широко отворена, но решетката, която ги отделяла от външния свят, все така била заключена и велосипедните катинари висели в положението, в което ги оставили.
Загубилите ума и дума от страх велосипедисти се зарекли никога вече да не влизат в тайнствения бункер. Но след няколко дни двама от тях пак пристигнали на мястото. Този път те не затваряли вратите след себе си, а си направили няколко снимки в коридорите на бункера за спомен.
Какво било удивлението им, когато на копираните снимки видели до себе си силуета на бяла човекоподобна фигура. Призракът излязъл на всички снимки така ясно, че можело да се видят очите му, носът му и устата...
След около месец младите търсачи на приключения пак се отправили в гората към бункера с призраците, но входът му бил затрупан с пръст и камъни...
