Трапезата е сакрално място за българите. Около масата се събира родата, споделя радости и тъги, сплотява се. Софрата е символ на семейството, уюта и щастието. Затова тя никога не трябва да е стои празна – инак в къщата ще настане смут и отчуждение.
Ето и стари поверия за трапезата, които българският фолклор е създал.
На масата всички трябва да сядат и да стават по едно и също време – това ще държи семейството единно.
На лош късмет е да се подават блюда през софрата. Всеки трябва сам да си вземе - такъв късмет си е избрал.
Ако мъж яде с две вилици на трапезата, ще се разведе и ще се ожени пак.
Ако изсипете солта на трапезата – на бедност и беди е.
Ако някой разлее масло на масата, ще бере ядове.
Под масата има портал към отвъдното – затова не бива да надничате там, докато се храните. Иначе Дяволът ще реши, че го викате.
Според едно предание, ако се разхълцате, докато сте на трапезата, то значи някой говори клевети за вас.
Ако на трапезата двама гости посегнат към едно и също блюдо, ще имат разправии помежду си.
Ако някой остави нахапана филия хляб на масата, ще има несполуки в любовта после.
Ако някой стане от трапезата веднъж, повече не бива да се връща пак там същата вечер – на нещастие.
Неомъжено момиче не бива да сяда на ъгъла на масата, защото „ще го искат от две места“ и трудно ще си избере съпруг.
Според предание на масата лоши думи не се изричат, защото хлябът и солта ги чуват. В тяхно присъствие се казват само добри слова и хубави пожелания, за да се сбъдне всичко.
Ако някой стане от масата и не си измие ръцете, ще го сполети бедност.
Сол от масата не се хвърля в огнището – на немотия и скръб е.
Който се храни с лява ръка, ще участва в непочтени начинания.
Трохите от масата не трябва да се тупат вечер – ако го направите, ще си изхвърлите и късмета.
На трапезата винаги трябва да има сол – тя предпазва от болести, беди, лоши очи и неприятели. Особено задължителна е на трапезата за Бъдни вечер и Нова година, за да предупредели светло и мирно бъдеще за стопаните на дома.
Вижте още популярни поверия!
