На 11 септември православната църква почитта паметта на светицата Теодора. Нейният живот не прилича на обичайните разкази за отстояването на вярата с много изпитания или мъчения, нито с добиване на святост чрез аскетичен живот.
Трудният и изпълнен с превратности живот на Света Теодора прилича повече на вълшебните приказки, с които се приспиват децата. В него има място за много поуки и разбиране на важните неща, които си струва да се отстояват с цената на лично себеотрицание.
Според легендите в Александрия през далечния V век живеела млада жена, на име Теодора. Тя била омъжена и живеела щастливо. Сигурно младата жена щяла да остане неизвестна за поколенията, както много други, ако не се случило веднъж да изневери на съпруга си и тази случка променила напълно съществуването на Теодора.
Подгонена от съвестта си, на следващия ден младата жена отишла при игуменката на близкия манастир, за да потърси съвет. След разговора с нея тя решила да обрече себе си на Бога. Обратно на очакванията, Теодора избрала да постъпи не в манастира, където се изповядала, а в мъжки манастир, разположен на 18 километра от нейния дом.
За да бъде приета, Теодора отрязала косите си и облякла мъжки дрехи. Изминала пътя до мъжкия манастир и вечерта похлопала на портите. Игуменът обаче отказал да приеме странника и Теодора изкарала нощта пред портите, където демони я изкушавали, но тя не се уплашила.
На следващия ден предрешената млада жена била приета като монах под името Теодор и се отличила с усърдните си молитви и служба на Бог.
Осем години по-късно при едно пътуване до града, за да купи жито за манастира, предрешената като мъж Теодора закъсняла и трябвало да пренощува в манастир наблизо. Там племенницата на игумена, заблудена за тайната на младия монах, го пожелала, но Теодора успяла да я отблъсне.
След 9 месеца обаче племенницата на игумена се появила в манастира, където служела като монах Теодора, и донесла бебе, за което твърдяла, че е от монаха Теодор. Предрешената послушница не издала тайната си и игуменът я прогонил заедно с бебето.
Теодора се настанила с детето в колиба близо до манастира, където пастири давали мляко за бебето, за да оцелее. Другите монаси често се подигравали на Теодор за греха му, без да са наясно с тайната му.
След 7 години игуменът на манастира, в който живеела Теодора, преди да бъде изгонена, получил просветление свише, че младият монах не е баща на детето и отново прибрал Теодора с детето в една килия в манастира.
След години настанала суша и игуменът изпратил жената, която всички познавали като монаха Теодор, до един кладенец, който не пресъхвал според хорските вярвания. По пътя светицата постоянно се молила да има вода и наистина, когато пристигнала, кладенецът не бил пресъхнал.
Теодора занесла водата и обявила пред всички, че този кладенец не пресъхнал само заради молитвите на игумена.
След години дошъл последният час на Теодора и тя се преселила при Бога, който изпратил видение на игумена, че монахът Теодор всъщност е жена. Божият служител решил да провери и когато видял женските гърди на монаха Теодор ридал дълго, осъзнавайки грешката си да прогони невинните жена и дете преди години.
Момченцето, което Теодора отгледала, пораснало и също станало монах под името Теодор. След години Теодор станал игумен на манастира, в който жената, която го отгледала, живяла дълго, пазейки тайната за своя пол.
