Паралелите между различните усещания интересуват хората на изкуството и учените още от древността. Аристотел спори за възможността за "общо чувство" в трактата си За душата, Гьоте и Лайбниц се интересуват от сравняване на мащаби и палитри, а френският учен Луи Бертран Кастел проектира цветен музикален орган много преди авангардните експерименти на Скрябин.
Но с течение на времето стана ясно, че „цветният слух“ е само особена и най-разпространена проява на мистериозния феномен - синестезията. Да разберем как невролозите я обясняват, дали синестезията е наследствена и как „смесени чувства“ могат да донесат ползи.
Какво е синестезията
Научното обяснение на понятието синестезия е смесено възприятие или състояние, при което възприятията се свързват едни с други - едно усещане или представа предизвиква в съзнанието друго усещане от сетиво, което не е било стимулирано.
Синестезията е специален начин на възприемане, когато някои състояния, явления, понятия и символи неволно придобиват допълнителни качества: цвят, мирис, текстура, вкус, геометрична форма, звукова тоналност или позиция в пространството. Тези допълнителни качества са илюзорни: органите на сетивата, обикновено отговорни за тях вид, не участват в синестетичното възприятие. В същото време чувствата сякаш се смесват: човек може да види или докосне звук, да чуе цвят, да усети текстурата или геометричната форма на мелодия и т.н.
Това „кръстосано“ възприятие може да се прояви по два начина. По-интензивно - когато човек действително вижда или усеща цветове, миризми и други допълнителни качества успоредно с обичайните усещания от обектите. Но има и мек вариант - "асоциативен", когато възникнат постоянни асоциации на човек с определен стимул, но като абстрактно знание, а не като истински физически усещания. Разликата между подобни асоциации от обикновеното въображение е в тяхната неподвижност: например човек през целия си живот свързва числото 7 с жълт цвят, а музиката на Моцарт - с овал, в какъвто и контекст да ги срещне.
Видове синестезия
Синестетикът Набоков описва чувствата си от буквите на руската и френската азбука - в автобиографичния си разказ Други брегове като усещане за цвят на храни от диетично меню. Съвременно проучване на професора от Калифорнийския университет Шон Дей показва, че асоциациите на графемния цвят (цвят на буквата или цвят на числото) са най-популярният вид синестезия: той е открит при 62% от изследваните синестетици (общо 931 души участва в проучването). На второ място е връзката между периоди от време и цветове: 21% от анкетираните свързват дните от седмицата и месеците от годината с различни нюанси. На трето място са асоциациите между музикални звуци и цветове. Въпреки това „цветният слух“ в основната си форма е характерен за повечето хора: всички ние сме способни да разделим музиката на „светла“ и „тъмна“. Но в хода на изследванията си Дей открива някои много странни случаи: някои хора даряват миризмата с геометрични форми, а цвета - с болка. Някои късметлии дори изпитват „цветен“ оргазъм.
Защо се случва синестезията
Неврофизиолозите все още не са стигнали до обща гледна точка по този въпрос. Според една от версиите пътищата в мозъка на синестетиците по някаква причина губят миелиновата обвивка, която играе ролята на изолатор и предотвратява разсейването на нервните импулси. В резултат на това невроните, отговорни за различни сензорни впечатления, започват спонтанно да обменят електрически импулси и в човешкия ум се появяват странни взаимовръзки между усещанията.
Според втората версия в ранна детска възраст всички сме били синестетици: хипотетично може да има „нервни мостове“ в мозъка на бебето, които поддържат връзките между различните сетива. И ако хипотезата е правилна, тогава цветовете, изображенията, звуците и миризмите във възприятието на бебето се сливат в едно наситено, хаотично цяло - но с възрастта тези връзки се разрушават и усещанията ни стават по-ясни. И за малък процент от хората тези „мостове“ се запазват през целия им живот.
Но най-популярната хипотеза е моделът на кръстосано активиране. Според нея кръстосаното активиране възниква между две съседни области на мозъчната кора, отговорни за различни усещания. Например, зоната, отговорна за възприемането на геометрични форми, става зависима от зоната, отговорна за възприемането на звука. Това може да се дължи на анормални връзки между невроните или неправилно функциониращи невротрансмитери. Според този модел синестезията е вродена човешка черта, причинена от генна мутация. И то може да бъде наследено - което се потвърждава от биографията на Набоков: той наследи цветовото възприятие на буквите от майка си и предаде на сина си. Но си струва да се подчертае, че само способността за „смесено възприятие“ се наследява: това не означава например, че едни и същи звуци при родители и деца ще бъдат свързани с едни и същи цветове.
Има обаче и скептици, които вярват, че синестезията е само вид метафорично мислене, способността да се правят творчески паралели между различните неща. В една или друга степен такова мислене е характерно за всички хора и има свои собствени модели: например обикновено свързваме тъгата с цветовете на студения спектър, а звукът на контрабас ни се струва „тежък“.
Но тази теория не обяснява всички странности на синестетичното възприятие - в края на краищата такива паралели изискват поне отдалечено сходство между сравняваните обекти. И в съзнанието на синестетик цветът на една дума може например да противоречи на цвета на обекта, който той определя. Думата „море“ може да се възприеме като червена, а думата „залез“ - като зелена, противно на реалното сетивно преживяване на човек, свързано с тези понятия.
Можете ли да станете синестетик?
Синестезията е неволно явление: малко вероятно е човек да „види“ цветовете на нотите или да спре да помирисва дните от седмицата на воля. Вероятността да станете истински синестетик в средата на живота също е малка. Опитът на синестезия (най-често различни сензорни асоциации с музикални звуци и ритми) може да бъде изпробван с психоделици - но такива преживявания, като правило, завършват с ефекта на лекарството.
Медицината обаче познава редки случаи, когато поради нарушение на определени процеси в мозъка човек придобива синестетични способности. Най-сензационната история се случва с четиридесет и пет годишен жител на Торонто. През 2007 г. мъжът претърпява инсулт, а 9 месеца по-късно започва да изпитва странни усещания: думи, написани в определен цвят, започват да го дразнят, синьото започва да се асоциира с миризмата на малини и когато чува основната музика от филмите за Бонд, канадецът изпада в истински екстаз - въпреки че в никакъв случай не е бил фен на Иън Флеминг. Уплашен, мъжът отишъл при лекарите. ЯМР сканирането помага да се установи причината: мозъкът на пациента, засегнат от инсулт, се опитва да се възстанови, образувайки хаотични връзки между невроните.
Недостатък или предимство е синестезията?
Животът на човек, който се нуждае от няколко ноти от саундтрака на Бонд за да изпадне в еуфория, не е лишен от чар. Въпреки че има недостатъци - неволните асоциации и усещания могат да попречат на концентрацията. Но се появяват допълнителни механизми за запаметяване. Шотландският психолог Джулия Симнер и нейните колеги провеждат експеримент - тя моли смесена група от синестетици и обикновени хора да си припомнят датите на редица известни събития през 1950-2008 г. Синестетиците са по-точни при назоваването на дати, защото спомените им са подсилени от по-широк кръг асоциации. За някои синестезията с графемен цвят помага да се пише правилно - правописната грешка може да се предположи от „грешния“ цвят на думата.
Синестезията може да помогне и в творчеството - въпреки че не всички писатели, художници и композитори, които са очаровани от темата за смесеното възприятие, наистина притежават дарбата на синестезия. По-специално, цветово-звуковите асоциации на Рембо, Кандински и Скрябин, според изследователя Шон Дей, са напълно произволни плодове на тяхната фантазия. Но Владимир Набоков, Ван Гог, херцог Елингтън и Франц Лист са признати за истински синестетици. Последният веднъж шокира музикантите от Ваймарския оркестър с молба да „свирят малко по -малко розово“ - очевидно не осъзнавайки, че не всеки споделя възприятието му за звук.
Синестезията обаче може да повлияе на креативността само в определени граници - асоциациите, които генерира, са много по-малко гъвкави от тези, които възникват с обикновеното метафорично мислене.
