Проекта Манхатън

Проекта Манхатън

Проектът Манхатън (Manhattan Project) е кодовото име на програмата за работа по създаването на ядрени оръжия в САЩ. Приета е от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт през август 1942 г.

Изследвания в областта на военните приложения на атомната енергия по-рано са провеждани в американски лаборатории в Ню Йорк, Принстън, Бъркли и Чикаго. През декември 1941 г. Рузвелт решава да разшири и засили работата по създаването на атомната бомба под егидата на Националния комитет за изследвания на отбраната, оглавяван от Ванивар Буш.

През лятото на 1942 г., в резултат на споразумение с британското правителство, на американското военно министерство е възложено да организира съвместни дейности на специалисти от двете страни по използването на ядрената енергия за военни цели. За целта на 13 август 1942 г. официално е създаден Инженерният окръг Манхатън към Инженерния корпус на американската армия и всички изследователски групи започват да работят по един план, който е наречен Проектът Манхатън.

Генерал Л. Гроувс е назначен за административен ръководител на проекта, а професор Р. Опенхаймер, който оглавява суперлабораторията за разработване на атомната бомба, разположена на платото Лос Аламос в Ню Мексико, е назначен за научен ръководител на проекта.

В научния град Лос Аламос цялата работа, свързана главно с проблемите на използването на ядрената енергия за военни цели, се извършва в атмосфера на абсолютна секретност. Населението на Лос Аламос през периода на Проекта Манхатън е 6-9 хиляди души. В работата е включена международна група физици (включително емигранти от Германия и други европейски страни), сред които са световноизвестните учени Н. Бор, А. Комптън, Е. Ферми, Дж. Франк, Е. Лорънс, Х. Юри, Х. Бете, Е.Сегре, Дж. Чадуик, Глен Сиборг, Р. Файман, О. Юембърлейн, Ю. Уигнър, Лео Силард, С. Улам, Е. Телер, Р. Пейерлс и други.

Интензивните усилия за създаване на атомна бомба първоначално са оправдани от необходимостта да се изпревари Германия, където също се работи по създаването на ядрено оръжие. Когато поражението на Германия става неизбежно, работата продължава в още по-голям мащаб, за да се укрепи военно-техническото превъзходство на САЩ и да се нанесе ядрен удар срещу Япония. В началото на април 1945 г. ръководителите на проекта Манхатън представят доклад на военния министър Х. Стимсън за времето на готовност на атомните бомби.

Намерението на американското правителство да използва атомната бомба срещу Япония предизвика противопоставяне от страна на много учени, участвали в нейното създаване. Комисията, председателствана от Дж. Франк, подготвя петиция, адресирана до президента на САЩ, в която предупреждава ръководството на страната за нестабилността на американския ядрен монопол и препоръча да не се използва атомната бомба за военни цели.

Проект Манхатън - ядрена бомба
Снимка: WikiImages / pixabay.com

На 16 юли 1945 г. обаче в пустинния район на Ню Мексико, близо до авиобазата Аламогордо, е направена първата по рода си експлозия на ядрено устройство. Президентът на САЩ Х. Труман, прибягвайки до алегории, информира ръководителя на съветската делегация Йосиф Сталин на конференцията в Берлин (Потсдам) през 1945 г. Това е началото на „атомната дипломация“ и на 6 и 9 август 1945 г.

САЩ хвърлят атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки. Според много учени и политици използването на ядрено оръжие срещу японските градове не е причинено от военна необходимост и има за цел да демонстрира политическата и военна хегемония на САЩ в света. Атомните бомбардировки са едно от първите актове на избухването на Студената война и надпреварата за ядрени оръжия.

През август 1946 г. в САЩ влиза в сила Законът за атомната енергия. В съответствие с него е създадена гражданска комисия по атомна енергия, на която от 31 декември 1946 г. са предадени всички документи от Проекта в Манхатън.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати