Един от най-известните символи, свързани с християнството, е разпятието. Причината е кръстната смърт на Божия син. Не само на вярващите християни, но и на всички е известно, че по този начин са наказвани хората по времето, когато е живял Исус. Къде е възникнала тази практика и кога е пренесена, кои са наказвани и защо с такава смърт?
Заедно с Исус на хълма Голгота са разпънати още двама човека. Те са осъдени за различни престъпления. По това време разпъването на кръст е бил често практикуван начин за изпълнение на смъртта присъда.
Обикновено разпъването е предшествано от бичуване, при което осъденият силно отслабва поради загуба на кръв или други наранявания. Понякога се е случвало някой осъден да издъхне още преди да бъде качен на кръста.
Кой е започнал тази ужасна практика? Смята се, че това са асирийците и вавилонците. От VІ век преди новата ера персите също са практикували редовно този начин за изпълнение на смъртна присъда. Първоначално осъдените са провесвани на дърво или стълб. Кръстове не са били използвани до идването на римляните.
Александър Македонски, който превзел Персия, пренесъл тази практика в района на Средиземно море през ІV век преди новата ера. Римляните обаче не използват този начин за убийство на хора преди Пуническите войни с Картаген през ІІІ век преди Христа. Така, че там, където се практикува разпъване на кръст, то е навлязло през различни епохи и взето от различни народи.
За период около 500 години тази практика е била най-често използвана от римляните. Най-накрая през ІV след Христа император Константин І премахва този вид екзекуция със закон.
Докато все още се е практикувало, разпъването на кръст се е възприемало като най-срамният начин за умиране, защото осъденият е бил подлаган на подигравки преди смъртта си. Затова не се е прилагало на римски граждани, а само на робите, войниците, изпаднали в немилост, чужденците и най-вече на бунтовниците. Историческите извори съобщават, че 6 хиляди пленени роби, участвали във въстанието на Спартак, са разпънати на кръст на пътя Виа Апия, от Капуа чак до Рим.
Римляните практикували екзекуцията особено често в Палестина и Израел. Понякога смъртта настъпвала бавно, около 3-4 часа, през което време войниците си поделяли дрехите на осъдения.
След смъртта на разпънатия, неговите близки го сваляли от кръста и го погребвали, ако получат разрешение от римски съдия. В противен случай мъртвото тяло оставало на кръста докато птици и животни го разкъсат.
Не е чудно, че символ на ранните християни не е кръст, а риба. Този символ се е запазил и до днес, но не е толкова известен като разпятието.
