Въпросът има ли другаде живот, познат ни под някаква форма, не спира да вълнува човека още от времето, когато е отправил поглед към звездите с намерение да стигне до тях.
Този стремеж никога не е напускал човечеството и сега започва нов етап в търсене на отговор на този въпрос.
Космическата агенция НАСА изпрати своя марсоход Пърсивиърънс към Червената планета и ето че чаканото дълго кацане на повърхността на небесното тяло вече е факт!
От командния център в Пасадена, САЩ е оповестено, че Пърси, както умилително наричат апарата, е на Марс и е готов за началото на мисията си. Вече са налични и първите снимки, които апаратурата изпрати на Земята.
За място на кацане е избран големият кратер, наречен със славянска дума - Езеро (Джезеро). Предположенията на учените са, че там някога се е намирала делтата на марсианска река.
Това е най-рискованата и амбициозна мисия на НАСА към загадъчната планета от Слънчевата ни система. Изследването на Марс е трудна задача, тъй като повечето от апаратите, които биват изпращани там, се разбиват при кацане. Пърсивиърънс дори вече направи движение за кратко извън кораба, след което беше върнат за още фини настройки.
За трети път космическа апаратура от Земята ще посети Марс само за малко повече от седмица. Два апарата на ОАЕ и Китай вече са в орбитата на планетата от миналата седмица.
Трите мисии започнаха през лятото на миналата година, за да могат да се възползват от близостта ни до Червената планета. За 7 месеца те изминаха 480 милиона километра и вече са на Марс.
Пърси и девети по ред космически апарат, който успява на кацне на Марс с успех. Той е най-големият и сложно устроен роувър от всички досегашни. Големината му е колкото на автомобил, а плутоният е това, което го задвижва.
За място на кацане е избран най-трудният терен - ивицата от стара речна делта, където скалите и кратерите са много гъсто разположени. Сондата има способност да копае на дълбочина 2 метра, събирайки проби от скалите, които могат да носят следи от минал живот. Очаква се да събере 30-40 проби. Апаратурата ще ги запечати и складира и се предвижда връщането им на Земята да бъде осъществено от друг апарат, но чак през 2031 година и в сътрудничество с европейската космическа агенция.
Предположението на учените е, че на Марс е имало живот, но това е било преди 3-4 милиарда години, когато там водата още е била налична. Изследването ще отговори не само на въпроса сами ли сме във Вселената, но и дали живот възниква там, където има необходимите условия, според нашите представи.
Най-сигурният начин да се потвърди или отхвърли наличието на следи от минал живот на Марс, е да направи анализ на пробите оттам в най-добрите световни лаборатории. Такива проби смята да събере и китайската мисия, която също разполага с малък роувър, но ако успее да кацне на Марс около май до юни тази година.
