Сред християнската символика жестът с благославянето е сред най-често използваните, но не и най-познаваните като същност и поява.
Да се отправи божията благословия означава да се насочи светостта и божествената воля към някого, да се постигне духовно изкупление.
Не може да се каже кога точно се оформя като идея, предполага се, че благословията е възникнала заедно със стремежа на нещо да се придаде святост. В англосаксонската и германската традиция такъв стремеж се е наблюдавал още в езическия период. През 1225 година терминът се избистря, но той се е употребявал в други вариации доста по-рано, около 1000 година до 725 година.
Как точно се прави жестът?
Това може да се види на християнските икони. Палецът на дясната ръка допира безименния пръст. Самата китка е отпусната при изпълнение на жеста и показалецът и средният пръст сочат леко нагоре, но не са изправени, а леко свити.
Визуалното съединяване на палеца с показалеца и средния пръст символизира триединството в християнството, това е Светата Троица - Отец, Син и Свети Дух. В Западното православие се благославя по този начин.
Как е възникнал жестът в този му вид?
Смята се, че се е получил при изписване името на Божия син с пръсти на гръцки език, защото в началото споменаването му се е смятало за еретично. Всеки пръст визуално наподобява буква от името на Исус, а традициите в иконописта налагат и утвърждават начина, по който изглежда ръката, която благославя.
Трябва да се каже, че символичното божие благославяне се изразява и с друг жест. Това е поставянето на дланите на двете ръце върху главата на този, който се благославя. То се прилага при много обреди.
Благословията в битов план се изразява в искане на разрешение или съгласие да се извърши нещо важно, със съдбоносна стойност. То е получаване на морална подкрепа от по-добре поставени членове на общността.
В самата църковна практика по-нисшите членове на църквата искат благословия от по-висшестоящите, за да извършат църковна служба или друго свое задължение, свързано с църковната им работа.
Благословията е жест със силна положителна стойност, с който някой, стоящ по-близо до Бога, дава своята подкрепа за по-нисшестоящите. Тази традиция има своето начало в по-далечни предхристиянски времена и е свързана с морални ценности.
