Народните обичаи и традиции са изключително богати. Има празници за всички, но и празници, в които главни действащи лица са само момци, или само моми. Всеки от тези обреди отбелязва някакъв важен етап в живота на подрастващото поколение. Само за девойки са обичаите Ладуване и Лазаруване или Лазарица.
Според народното поверие Лазаровден е празник в чест на нивите, ливадите и горите. В християнската традиция това е ден, посветен на възкресението на Лазар. Тогава се извършва и обичаят Лазаруване. Празникът се отбелязва винаги в събота, на шестата седмица от Велики пости и осем дни преди Христовото Възкресение.
Според поверието Лазар управлява гората и шубраците. Той прочиства горите, за да могат хората да разорат нивите и да сеят зърно. Според вярването Лазар носи брадва, с която изсича тази част от гората, която пречи на нивите и посевите. Празникът му символизира здраве и дълъг живот.
На Лазарица празнуват девойките. Наричат ги лазарки. Те ходят от къща на къща и пеят песни. Празникът е много важен за младите момичета. Мома, която не е ходила лазарка, не може да се замомее, тоест не може да се гласи, така че да се харесва на ергените и да си намери жених.
Затова лазарка не значи просто неомъжена девойка, а такава, която встъпва в периода на моминството. След като е ходила лазарка, девойката вече може да има любим и да се омъжи. Прието е една мома да бъде лазарка само веднъж. Все пак да лазаруват могат всички момичета от 6 до 12 години.
Определените за лазарки девойки се събират на групи от 6-7 момичета. Четири от тях са певици, две са танцьорки и една от тях води групата и се нарича кумица. Броят на момичетата не е ограничен, но ако селото е голямо и има много лазарки, те се разделят по махали. Всяка група ходи на определени места, така че във всяка къща да се лазарува само по веднъж.
Месец преди лазаруването девойките се събират, шият носиите си и разучават песните, които се пеят от лазарките. За песните им помагат по-големи моми или булки, които вече са били лазарки.
В деня на празника момите обличат новите си дрехи, ушити и извезани за празника и тръгват да лазаруват. Две от момичетата носят кошници за яйца, защото получават като дар бели яйца.
При влизането си в двора те пеят песни с наричания за всеки член от семейството и за всяко обществено положение. Основните песни за празника са за здраве, благополучие и благоденствие на дома. Домът, посетен от лазарки, се счита за благословен.
След като обиколят всички къщи, лазарките се връщат в този дом, от който са тръгнали. Там изпяват още една песен и завършват празника с хоро.
Всяка мома, която вече е лазарувала, е защитена от лошата поличба да бъде грабната от змей горянин.
Вижте още всичко за обичая Ладуване.
