Празници, на които не се дава нищо назаем

на игнажден нищо не се дава назаем

Народните обичаи и вярвания днес ни изглеждат понякога неразбираеми, но в тях народът ни е вложил много смисъл и разбиране за събитията, които съдбата заплита в човешкия живот. За защита от всички превратности на битието хората в миналото са създали наричанията, вярванията, които строго са следвали в опит да се противопоставят на всесилната орис.

Стремежът да се съхранят плодовете на труда на цялото семейство или рода, който споделя общ дом, хората следвали вярванията много строго. Едно от тях е изискването на определен ден да не се дава нищо назаем. Целта е да се запази берекета, имането и късмета за обитателите на дома.

Какво свързва Симеоновден и Игнажден? Това несъмнено е един и същи обичай, който се спазва и на двата празника, вярвания, които се следват строго в двата дни.

Симеоновден е земеделската нова година. На този септемврийски ден започва есенната оран и сеитба. Хората брулят и събират орехите. Това е ден, който определя берекета за предстоящата зима. Разбирайки важността на този ден, хората, тясно свързани със земята и зависими от реколтата, празнуват на този ден, за да измолят благоденствие за дома си.

Сред обичаите са омесване на обредна питка, която се носи на нивата и се нарича за всяко парче от нея.

на симеоновден нищо не се дава назаем

За да се запази изобилието в дома, нищо не се изнася от вкъщи и затова нищо не се иска и не се дава назаем, защото с него ще си иде и божията благодат.

Хората следят кой ще дойде на гости в този ден. Той се нарича полазник. Ако е богат човек, значи може да се очаква, че богата ще бъде и годината за обитателите на дома. Така се гадае каква ще бъде работната година за народа.

Подобно поверие има на още един празничен ден - Игнажден. Този декемврийски празник е началото на коледните празници. На него също се гадае според това кой ще дойде пръв вкъщи. Често гостът, наричан също полазник, е предварително канен да посети дома и получава дарове от стопаните.

На Игнажден също не се изнася нищо от дома, най-вече огън, жар или сол, за да излезе урожаят от къщата.

Без съмнение в народната памет се е загнездила представата, че изобилието е нещо трудно постижимо и то трябва да бъде запазено, защото лесно си отива. Всички традиции и вярвания имат за целт да припомнят на членовете на домакинството ролята им на пазители на семейното благополучие. Това са двата празника, на които нищо не се дава назаем.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати