Всяка религиозна система се стреми да подчини и нареди живота на своите последователи според собствените си канони. Затова създава цял хранителен кодекс, разделящ света.
В него съществуват познаваемо и непознаваемо, чисто и нечисто, разрешено и забранено. За да бъде регламентирано всичко на трапезата, това, което хората могат да консумират, се определя като чисто, останалото е нечисто, значи забранено. Това води до разделянето на самия животински свят на чист и нечист.
Кога става това разделение? Според Библията първоначално на Адам и Ева е разрешена само растителна храна и въпросът с чистите и нечистите животни не стои.
Техните наследници вече отглеждат животни. Авел е бил пастир и може да се предполага, че се е хранел с месо и мляко. Още преди Потопа хората вече консумират и месни продукти. На Ной и синовете му Бог разрешава да се хранят с животни като поставя в забрана да се включва в менюто кръвта на животното.
Същата забрана е наложена и в исляма. Обяснението е, че в кръвта на животното се намира душата му, а тя принадлежи само на Бога.
Пред Мойсей Бог вече разделя животните на чисти и нечисти, това означава такива, които може да се ядат и такива, за които съществува забрана. Разрешени са чифтокопитните преживни животни от тези, които живеят на сушата.
От морските обитатели чисти са тези, които имат перки и люспи. Като мръсни и извън менюто се оказват всички морски деликатеси като раците, омарите, октоподите, мидите и всички хрущялни риби от рода на естетровите.
От птиците мръсни са всички, които принадлежат към грабливите и плътоядните.
Сред насекомите като чисти са посочени само няколко вида скакалци. Всички други насекоми и влечуги са нечисти, тоест извън менюто.
Ислямът е много по-подробен по въпроса за чисти и нечисти животни. Нечисти се явяват всички, които имат зъби или нокти, които се използват при лов и търсене на храна.
Забранени са и тези, които са родени от позволено и непозволено животно. Така в забраната влизат животни като муле, магаре и други. Освен това те са транспортни животни и това също е причина да влизат в забраната. Особен случай на забранено за храна животно е конят. Това животно не бива да се яде според исляма, защото е благородно и се използва по време на свещена война - джихад.
Това традиционно виждане вероятно е възприето от религиозните представи на арабите, които не ядат конско месо и не пият кобилешко мляко.
Нечисти и влизащи в забраната са всички животни, които, според исляма, са вредни за хората. Това са прасето, кучето, котката, хищниците.
Мръсни и изключени от възможните за храна са всички животни, които могат да живеят едновременно на сушата и във водата като костенурка, крокодил, жаба.
Нечисти животни във всяка религия са мъртвите и всяка от тях забранява храненето с мърша.
Както става ясно от тези примери, всяка религия се стреми да отдели вредната и опасната за здравето храна, особено тази от животински произход, която е причина за особено тежки, смъртоносни болести и хранителни натравяния.
Затова я определя като нечиста и я натоварва с множество религиозни забрани. Зад тези на пръв поглед безсмислени определения стои грижата за здравето на хората.
Днес религиозните забрани са пренесени на друго ниво и представляват израз на принадлежност към дадена религия, към даден кръг от хора с еднакви вярвания и начин на живот.
