Класиката, свързана с Хелоуин, представлява тиква, издълбана, за да наподобява страшно лице. Поставянето на този своеобразен тиквен фенер на входа на къщите или на прозорците създава типичната атмосфера на страх, характерна за празника.
Можем да кажем, че това е най-американската традиция, съпътствана от фестивали, партита и състезания. Декорациите стават все по-интересни и причудливи, но ако потърсим корените на цялата тази фантастична приказна традиция на тиквения фенер, то те могат да бъдат открити в Стария свят, в древните ирландски, шотландски и английски вярвания.
От езическите ритуали, през наблюденията на природните феномени се е създала тази причудлива страшна приказка, с която хората продължават да се плашат дори в технологичното настояще.
Причината е, че тя е много забавна, освен че е страховита, а да се изправиш срещу страховете си и да им се надсмееш е истинският начин да се справиш с тях.
Най-назад във времето стои келтската традиция да се представя човешкото лице чрез кръгъл плод или зеленчук. Това откритие на древните келти датира от хиляди години.
Древен келтски фестивал, празнуван на 1 ноември, е вероятното вдъхновение на много от традиционните вярвания около Хелоуин. Старите жители на Ирландия са смятали, че в нощта на 31 октомври живите и мъртвите духове се събират.
За да се предпазят от изгубените души на мъртви предци, хората започнали да се маскират, използвайки различни ядливи растения - цвеклото, картофите, ряпата наподобяват кръглото човешко лице. Постепенно започнали да се налагат тези хранителни продукти, които позволяват вътре да се сложи свещ, която преминава през издълбаните места, без да угасва пламъчето.
Една ирландска легенда става много разпространена. Тя представя историята на Джак с фенера. Джак е персонаж от страшните приказки, ковач, склонен към злодейства и алкохолизъм. Два пъти Джак успява да подмами дори Демона и след смъртта му за него няма място нито в Рая, нито в Ада. Той се скита между световете, но Демонът му дава въгленче, за да запали фенера си. Заклещената душа на Джак е това, което символизира пламъчето на свещта, поставено в подобните на човешко лице продукти от реколтата.
Традицията на Джак с фенера се пренася в САЩ, където се преселват много ирландци, откривайки, че местните тикви са много по-подходящи за създаване на фенери.
Постепенно тази страшна приказна традиция се налага трайно, защото се явява една от първите световно известни истории на ужасите. Издълбаните тикви обаче губят декоративните си функции и все повече се превръщат в символ на общността на хората, които обитават едно и също място. Тиквеният фенер става символ на принадлежност към общността и привлекателен елемент от културата на нацията.
