Християнството от люлката до днес

Християнството от люлката до днес

Днес с света съществуват три световни религии с общ монотеистичен произход - християнство, юдаизъм и ислям.

Християнството обединява редица вярвания, като основата на християнското богословие се състои от основни доктрини - вярвания. Многообразието им е причина за възникване на различни тълкувания на православната догма и на ереси, както се наричат различните отклонения от религиозното разбиране.

Столетия наред църква и държава вървят ръка за ръка, неделими една от друга като институции, а християнството живее своя живот наред с политическите и културни различия на различните страни. То е универсално учение с общочовешки ценности и затова е толкова жизнено и съвместимо с различен начин на живот и традиции.

Етимология на термина християнство

Християнство идва от старогръцкото християнос, употребявано като последовател на Христос, тоест християнин. Коренът на думата води към смисъла на помазан. Помазването с елей е символ на признаване на Светия дух.

В иврит месия се нарича буквално един, който е помазан. И там също използват този термин.

Християни се наричат последователите на Иисус от Антиохия около 44 година след Христа.

Предполага се, че така първо са обозначавани последователите на Иисус с цел присмех. Иначе учениците му се обръщали помежду си с названия като братя, верни, избрани и други.

100 години след Христа за първи път Игнатий от Антиохия употребява термина християнство и това е първи документален запис на понятието.

Израилтяните наричат последователите на Иисус назаряни от името на родното му място - Назарет в Галилея. В арабски тази дума също се използва като название, идващо от родния град на Божия син. В арамейски - езикът, на който е говорил Божият син, названието на християните има смисъл на последователи на Месията.

Същност и основни понятия в християнството

Кратката история на Иисус е известна на всички - той е родом от Назарет и е духовен учител на юдеите, между които проповядвал идеи за мир, справедливост и любов между хората. Заловен е от римската власт и осъден на смърт чрез разпятие. След смъртта си възкръсва и се обявява за Божи син. Неговите последователи, наречени апостоли, възвестяват Христовото възнесение и тръгват да проповядват неговата истина сред хората.

Иисус Христос

Свещеното писание на християните се нарича Библия и се състои от две части. Първата, наречена още Стар завет, разглежда ключовите моменти от житието на юдейския народ.

Втората част се нарича Нов завет и разкрива идеи като тази за равенството между хората, за нуждата от ред и приемане на житейските закони, които Бог спуска на хората, за да ги следват.

Цялата християнска доктрина се опира на Евангелията, деянията на апостолите, откровенията, в които като червена нишка преминава идеята за вярата в Божия син.

Първоначално религиозната общност на християните намира своите съмишленици най-вече сред бедните и по-ниски слоеве на населението, но постепенно увлича все повече богати представители на римското общество.

Първоначално християните вярват, че скоро след чудото на възнесението ще настъпи Второто пришествие и ще дойде денят на Страшния съд. Тези виждания са намерили отражение в ритуали като вкусване на хляб и вино, които се асоциират с тялото и кръвта на Иисус Христос.

Възникване на християнството и неговият път през вековете

Християнската религия възниква през І век от новата ера в римската провинция Палестина. За неин основател се счита Йешуа, наричан сега Иисус, син на дърводелеца Йосиф и съпругата му Мария. Традицията доказва, че историческото съществуване на личността Иисус е напълно реално събитие и се позовава на редица римски историци като Тацит, Плиний Млади, Светоний, които са достатъчно авторитетни източници.

Останалите техни писания независимо, че съдържат оскъдни данни, хвърлят светлина върху живота на основателя на християнството. Можем да добавим и съчиненията на римския историк Йосиф Флавий, който описва Божия син като мъдър човек, учител на хората, които стигали до истината, благодарение на думите му.

В началното си развитие християнството се проявява като качествено нова религиозна система за организация, живот и постройка но обществото. Простото устройство на църквата от дякони, презвитери и епископи с времето се разраства и усложнява. Начело на обществото на християните застават епископите на Александрия, Антиохия, а по-късно на Рим и Константинопол.

Християнство

Тъй като християнството проповядва любов между хората, християните отказват да служат в армията, а това предизвиква недоволството на римската власт, което прераства в гонения на ранните християни. Най-значителни са те при император Траян, Деций Траян и Диоклециан.

През ІІІ и началото на ІV век християнството започва да печели все по-силни позиции и се налага като водеща религия в Римската империя. Върхова точка е признаването на учението за пълноправна религия от император Константин І Велики през 313 година, заради което излиза Медиоланския едикт.

Така тази нова религия получава тласък и бележи разцвет. Християнската църква се сдобива с имоти и привилегии и в отплата сакрализира властта на императора, а връзката между църква и държава става все по-здрава. Именно християнската църква е тази, която поема грижата за духовния живот на поданиците на Рим. Християнството вече господства напълно над Стария свят.

Заедно с това се появяват и ереси, превърнали се в главен противник на върховенството и единството на църквата. Затова светската и духовната власт организират събори, с които ги заклеймяват. Осъдени са арианството, донатизма и други.

През следващите векове са свиквани различни църковни събори, чиято цел е да се определи официалното учение на църквата. Тя става все по-мощна с отслабването на светската власт. Обособяват се два клона - източен и западен, като западната църква има амбициите да постави под свое покровителство и разпореждане всички християнски църкви. Източната се противопоставя и се стига до Голямата схизма през 1054 година, когато двете църкви окончателно са разделени. Такова е положението и в момента.

Пред Средните векове в Европа Римокатолическата църква продължава да засилва влиянието си като фактически доминира над светската власт. Тя организира и финансира няколко последователни кръстоносни похода, за да бъдат отблъснати мюсюлманите и да бъде освободен Йерусалим. Папата все повече се превръща от духовно лице в политическо лице.

В края на средните векове настъпва Реформацията. Тогава Мартин Лутер се опълчва на църквата и всички забелязват неговия апел. Разрушена е абсолютната власт на християнската църква и се отваря вратата към съвременната епоха.

Между ХVІІІ и ХІХ век християнството се запомня най-вече с мисионерството. Колонизацията на новооткритите земи извежда на преден план нуждата от мисии, за да бъдат приобщени народите на тези земи към християнската религия.

Християнство, Йерусалим

Днес християнството продължава да бъде най-многолюдната официална религия в световен мащаб, а търпимостта и толерантността към всички останали вярвания се издигат все по-високо в ценностната стълбица на християните. Рационализмът, свободата на индивида и научно-техническият прогрес преосмислят представите, духовната култура и вярванията на човека.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати