За ескимосите от А до Я

За ескимосите от А до Я

Децата на студа - така Джек Лондон нарекъл ескимосите. Напълно заслужено, защото те населяват най-студените места на Земята. Нещо, което не всички знаят е, че това е племенна група, известна с най-ниската продължителност на живот - само около 27 години.

Тези хора сякаш са застинали в друго време, защото и днес живеят на малки социални групи от патриархален характер. Тези и други техни особености ги правят най-загадъчния народ на планетата наред с примитивно живеещите индианци в Бразилия.

Ескимосите - етимология на името и местообитания

Наричаме ги ескимоси. Смята се, че названието произлиза от френски или датски, но най-вероятно етимологията на името им трябва да се търси в индианските езици.

Учените още не са уточнили дали значението на това им популярно все още название е човек, който яде сурово месо, или такъв, който прави обувки от сняг.

Това не е толкова съществено, защото самите ескимоси се обиждат от тази дума. И тя сега се смята за расистка, подобно на думата индианец за коренното население на Америка.

Самите ескимоси предпочитат да ги наричат инуити, което на техния език означава истински хора. Това е политкоректното название в света за тези исторически ловци и събирачи с техния забележителен начин на живот в съвременните модерни времена.

Ескимосите се смятат за коренни жители на Арктика и субарктическите области на Северна Америка, както и най-северните части на Сибирска област. Териториите, на които живее тази народност, обхващат няколко сегашни държави - САЩ, Канада, Русия и Гренландия.

Видно е, че тези хора населяват най-студените области на Земята. Там, където живеят, е основно тундрата. Това е ниско, равно поле, без дървета, а земята е постоянно замръзнала.

Само през лятото няколко сантиметра от повърхността се затопля. Някои от тях живеят около реките и разчитат на живот, осигурен от риболова, а други обитават по-вътрешните части, където са зависими от стадата северни елени.

Болшинството са ловци. Ловуват тюлени, моржове и китове. Тяхната култура и начин на живот са ориентирани основно към морето.

В културно отношение са много хомогенни, независимо, че са разпръснати на голяма площ. Говорят един език, разделен на два основни диалекта - инупик и юпик.

Най-вероятно това се дължи на факта, че те са преселници, които имат общо минало. Вече е установено откъде и как са се озовали на сегашното място.

Преселване на ескимосите

Вече няма съмнение, че най-ранното преселване на хора на американския континент е станало преди около 12 хиляди години. Преселниците дошли от Азия.

Първите минали през Беринговия мост, свързващ тогава двата континента - Азиатския и Американския. Едно хилядолетие по-късно този мост потъва и се образува Берингово море.

Те се разселили и стигнали до централните и южните части, където основали и развили процъфтяващи цивилизации, а северните райони останали незаселени. Първите сведения от инуитската култура са от ІІІ хилядолетие преди Христа.

Приспособяването на ексимосите към арктическия начин на живот става по различен начин. По западните брегове на залива Хъдсън те започват лов на елени карибу и не навлизат в морето.

Ескимосите ядат елени

В други райони влизат в морето, за да ловят риба и китове. Въпреки тежките условия на живот, инуитите успяват да оцеляват вече хилядолетия наред. Модерните условия на живот вече са стигнали и до тях и не се отразяват добре на живота им. От 21 години тези интересни хора вече имат своя автономност, тъй като териториите им получават такъв статут.

Начин на живот на ескимосите

Поради местообитанията си, ескимосите живеят в малки социални групи, в които царят патриархални порядки. Мъжките и женските задължения са строго разпределени.

Работата на мъжа се състои в това да ходи на лов и да построи къща, а жената се грижи за домакинството. Лидер на малката общност става човек, способен във всеки момент да осигури храна.

Храната на ескимосите се състои само от месо. Нямат нито плодове, нито зеленчуци в менюто си. Единствената растителна храна получават от стомаха на елена карибу. И само от неговото месо получават витамини и минерали.

Ловуват и се хранят също с месото на моржовете, тюлените, нарвалите и дори понякога на полярните мечки. Ловуват и птици. Те са наистина изключителни ловци, които могат да уловят почти всичко.

Храната си приготвят чрез различни традиционни начини: изсушават я, пържат я в тюленова мас или я заравят, докато не ферментира по естествен начин. Ядат и сурова риба. Даже замръзналата бяла риба в суров вид се смята за деликатес.

Тъй като тази храна им омръзва, те понякога предприемат много рисковани мисии с цел да си набавят миди. На повърхността на моретата в Арктика почти през цялото година има лед.

Те улавят краткия период на отлив, когато под леда се образува тясно пространство, в което може да се пробие дупка. През нея се спускат и събират оттам мидите, преди водата да се върне обратно.

Такова начинание е много рисково, защото събирачите имат не повече от половин час, за да проникнат в ледената пещера, преди вълните да се върнат.

Ако не успеят да се вместят във времето, те със сигурност загиват. След отдръпването на водата ледът остава да виси във въздуха и всеки момент може да падне върху хората. Това се прави само заради шепа миди за едно хранене.

Заради начина си на хранене, който е възможно най-неправилния в целия свят, те бързо остаряват и затова не могат да стигнат дори до 30 години.

Най-характерното във външния им вид е техният нисък ръст - рядко надхвърлят 150 сантиметра, широкото им лице и черната коса. Телосложението им е резултат от начина на хранене и живот.

През лятото ескимосите живеят в кожени палатки, а през зимата строят иглу. Зимната им къща се прави от ледени и снежни плочи под формата на два или повече купола с обединяващ ги тунел.

В най-източните области на Гренландия има ескимоски селища, където хората живеят в постоянни села и каменни къщи, но в централните области няма такива големи общности.

Само отделни групи може да се завръщат на едно и също място, удобно за лов и риболов в продължение на години. Най-често през зимата се групират в по-големи общности, а напролет се разделят на малки групи, следвайки стадата от елени. Начинът им на живот е полуномадски.

В живота си те разчитат много на кучетата, както за лов, така и за впрягове. Малките семейни групи пътуват през лятото или с лодки по реките и езерата, или с кучешки впрягове.

Ескимосите и снегът

Живот на ескимосите

Няма език, в който да има повече думи за сняг, отколкото в този на ескимосите. Това е напълно естествено. Те имат почти 400 думи, с които назовават замръзналата вода.

Със сложни термини описват нежно падащия сняг или пък този, който става за шейни. Езикът на ескимосите обаче свързва няколко думи в една и така създава впечатлението, че цяла фраза е само една дума.

Всъщност снегът назовават с толкова думи, колкото и ние, но сливайки няколко думи получават изрази, които обясняват различни неща, свързани със снежната покривка. По този начин оставят впечатлението, че използват твърде много думи за сняг.

Животът в студените области е научил ескимосите да правят топли дрехи, но истинско новаторство са проявили при изработването на брони, които носят по време на лов на силни и опасни животни. Тези брони са изработени от кости на убити моржове и са много пластични. Оръжията си също изработват основно от части на убитите от тях животни.

Техните културни особености в голяма степен са подобни на тези, които и хората в останалия свят имат. Децата се плашат от разни чудовища както навсякъде другаде, имат традиция да оставят любими предмети на гробовете на своите покойници и много други.

И все пак ескимосите са известни и с уникални обичаи като търкането на носовете, подушването при среща и дърпането на конец с уши, които са истинска екзотика, а с нея ескимосите са още по-интересни на останалия свят.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати