Полярното сияние е един от най-красивите природни феномени, които можем да наблюдаваме. Образува се от заредените частици на слънчевия вятър, които влизат в съприкосновение с магнитосферата на височина от 90 до 130 км. Благодарение на това съприкосновение заредените частици, свободно проникнали в атмосферата около полюсите, се сблъскват с молекули на азот и кислород. А това предизвиква и синьо-зелените светлини, които ние виждаме.
За да се насладите на красотата и цветовете обаче, трябва да отидете на север.
Така са направили и група ентусиасти от Финландия, които дори успели да заснемат не просто полярно сияние, а нов вид такова. Това съобщава агенция ТАСС, като го оприличава на слоести облаци или пясъчни дюни.
Според Университета в Хелзинки това най-вероятно се дължи на различната височина на атмосферните вълни. Проф. Мина Палмрот казва: Разликите в яркостта между „вълните“ на тези небесни дюни може да са свързани със съществуването на аналогични колебания в потока частици, падащи на земята от космоса или в разпределението на атомите кислород в атмосферата на планетата.
Как изглежда това различно северно сияние?
Някои от линиите били хоризонтални и вървели успоредно с вертикалните. Може би затова и напомняли на пясъчни дюни.
Откритието от любителите астрономи следва публикации за подобен тип явление от проф. Палмрот. Тъй като феноменът, описан в нейна книга, предизвикал доста противоречиви мнения и обсъждания, тя помолила туристи и хора из цяла Финландия да правят снимки и да качват в мрежата, за да може да се докаже без всякакво съмнение съществуването на подобен феномен.
Така и станало! Снимките, които се получават, се тестват през специален, безплатен софтуер. Благодарение на него се определят височините (котите) на върховете на тези т.нар. дюни въз основа на местоположението на звездата зад тях.
Естествено, една единствена снимка или малък брой от тях няма да са достатъчни, за да се определи точният характер на това ново явление. Все пак, съществуващият снимков материал помага на учените да установят височината на всеки "пръст", както и височината на цялостната структура - 100 километра.
Проектирани върху карта, данните показват, че този нов феномен се намира някъде над Швеция.
Тези аматьорски снимки носят и друго. Те помагат на учените да открият нови свойства на една част от атмосферата, която не е толкова добре позната и не е достатъчно проучена. Това е част от йоносферата, в която са и заредените частици. Досега не е била проучвана в детайли, просто защото е трудно да се достигне дотам. Сателитите не могат да бъдат пуснати на такава ниска височина, а балоните не могат да наберат такава височина, т.е. тази част от йоносферата е може би най-пренебрегваната част.
Проф. Палмрот и нейните колеги-автори на изследването за новия вид полярно сияние смятат, че то се дължи на един рядък феномен, който никога не е бил наблюдаван в тази част на света, и то по отношение на северното сияние. Става въпрос за т.нар. мезосферен отвор.
Според учените има и още нещо позитивно от цялата операция по "преследване" този нов тип сияние. Хората се превръщат в част от науката, което им позволява да гледат на нея от по-различен ъгъл.
