С идването на февруари месец мнозина от нас се присещат, че наближава и Св. Валентин, Денят на влюбените. Но ако трябва да бъдем съвсем откровени, това не е типичен "нашенски" празник и с него няма свързани никакви български традиции и обичаи.
Което съвсем не може да се каже за Трифиновден или по-скоро Денят на Трифон Зарезан, Посветен е на виното, на кръчмарите, лозарите и градинарите, но е празнуван от всички любители на веселието. И поливан с много вино, естествено.
Началото на февруари идва с поредица от три последователни празника, наречени в родната традиция Трифунци- на 1 февруари - отбелязваме Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне (Петльовден) и 3 февруари - Свети Симеон.
Всички те са в чест на плодородието и благоденствието, лозята и виното.
Често се допуска грешката да се счита, че Трифон Зарезан се празнува на 1-ри февруари, когато българската православна църква отбелязва религиозния Трифоновден. Това се обяснява с приемането на България на григорианския календар, в резултат на който Св. Трифон остава да бъде отбелязван от църквата на 1-ви февруари, а народния празник Трифон Зарезан, посветен на виното, се празнува на 14-ти февруари.
Според повечето народни предания в началото на февруари Трифон, който подрязвал лозето си, се присмял на Светата Майка, която зърнал да държи в ръцете си своето бебе. Тя много се натъжила и заръчала на съпругата на Трифон да отиде при него, защото е прекалил с виното и ще си отреже носа.
Добре, че съпругата на Трифон я послушала, отишла на лозето, където мъжът ѝ подрязвал старите издънки, и въпреки че той я убеждавал, че не си е "подпийнал", наистина резнал носа си. Оттам е и името Трифон Зарезан, което в някои краища на България се среща и като Трифун пияница или просто като Зарезановден. Това поне гласят историите, свързани с този обичай.
Какво обаче повеляват традициите, свързани с Трифоновден?
Жените стават рано сутринта, за да приготвят обреден хляб, върху който трябва да има лозово листо или чепка грозде за украса. Приготвя се пълнена кокошка (по-разпространено е тя да се вари, а не да се пече във фурна), която се пълни с ориз и булгур или смесена плънка.
Всичко това заедно с бъклица вино се поставя в нова торба от вълна и се дава на мъжа, който трябва да отиде на лозето, за да го подреже. Когато стигне до лозето, той трябва да се прекръсти и да отреже 3 лозови пръчки и 3 лозови корена.
Пръчките се сплитат на венец, а корените се поливат с вино и светена вода и се поръсват с пепел, която е била съхранена от Бъдни вечер. Този ритуал е кръстен от прадедите и прабабите ни "зарязване" и се извършва с цел лозето да ни дари с богата реколта.
Едва след извършването на "зарязване" било позволено мъжете да се насладят на носеното от тях вино, а ние можем спокойно "лекичко" да им завиждаме...
