Един от най-важните въпроси, който винаги е занимавал съзнанието на човечеството, е откъде произлизаме, как животът се е зародил на Земята.
Учените отдавна търсят достатъчно обширен и изчерпателен отговор на този въпрос. И въпреки техните усилия все още яснота по този въпрос няма.
Дали са били прави древните индийски веди, които са смятали, че животът е пряко свързан с наличието на душа, обитаваща тялото, която след смъртта му отива в Рая, Ада или се преражда на някакво друго същество.
Или може би правдата е на страната на учените от периода на Просвещението, които смятат, че няма Бог и Рай, а има сложни процеси, механизми, системи и организми.
Все повече учени се обединяват около определението на Ричярд Докинс, който смята, че животът - това е единствено информацията, която е закодирана в нашето ДНК и всичко останало съществува единствено и само с цел да запази тази информация и да осигури нейното прехвърляне.
Според това определение човекът, както и останалите живи организми са един вид машини, създадени от гени.
Теорията на Дарвин за еволюцията гласи, че организмите се развиват, получавайки случайни мутации и положителните мутации, които им помагат да се адаптират, осигуряват оцеляването и развитието на вида.
Един от основните недостатъци на тази теория е това, че тя не дава отговор на въпроса как точно е възникнал животът.
Можем да потърсим отговор на този въпрос, като използваме своеобразна машина на времето и започнем да се връщаме назад.
Хората не са произлезли от маймуните, както често чувате напълно погрешно. По-правилно е да се каже, че хората и маймуните имат общ прародител, живял преди около 27 милиона години.
Връщайки се назад, стигаме до времето още преди динозаврите и птиците, до онзи древен предшественик, който е бил общ както за бозайниците, така и за динозаврите и влечугите. Той е обитавал Земята преди 325 милиона години.
Превъртаме лентата още по-назад, връщаме се в дните, в които нашата планета е била още бебе, обитавано единствено и само от водорасли, бактерии, археи и др. Търсим онзи общ предшественик отпреди 4 милиарда години, от който се е зародил целият живот на Земята.
Според учените първите документирани форми на живот са цианобактериите, които са датирани на възраст около 3.7 милиарда години. Появили са се малко след първия организъм, който е известен под името Лука (LUCA - Last universal common ancestor или Последен универсален общ предшественик).
И ето тук се сблъскваме с част от парадокса на Сътворението.
Земята се е образувала преди около 4.5 милиарда години. Преди около 4.1 милиарда години тя вече е изстинала в степен, в която вече се е образувала земна кора. След още 200 милиона години температурите падат достатъчно, за да остане водата в течно състояние, а не да се изпарява в атмосферата.
И тогава се оказва, че почти веднага, само в рамките на 100 милиона години в топлите океани на планетата се е зародил животът под формата на вече споменатите цианобактерии, клетки с ДНК молекули.
Цели два милиарда години обаче са били нужни на тези бактерии, за да почнат да се събират, консолидират и да се появят първите многоклетъчни организми.
И тук се прокрадва идеята, че животът на Земята не би могъл да се сглоби само от елементарните съединения, които са съществували на младата планета, времето за зараждане е твърде малко.
Ето защо учените се опитват да нанесат развитието на сложността или размера на генома на организмите на логаритмична скала спрямо времето в линеен мащаб, се получават интересни резултати.
И когато на тази скала екстраполираме времето в посока назад, изведнъж получаваме, че за да се развие животът, в цялата сложност, в която го виждаме да съществува днес, са нужни поне 9 милиарда години. А възрастта на Земята е само 4.5 милиарда години.
Може би отговорът на този парадокс може да дойде от теорията на Панспермията, според която животът не се е зародил на Земята, а винаги е съществувал някъде под една или друга форма и се е пренесъл от една планета на друга.
