Въпросът дали има вода на Марс, вълнува хората от години. Наличието на скъпоценната течност на Червената планета беше доказано неотдавна и вече няма съмнения, че тя съществува в различни проявления. Последно откритие на учените обяснява и как точно изчезва водата от повърхността на Марс и атмосферата на съседната ни планета.
Процесът на водни загуби е установен след наблюдение на зрелищни ултравиолетови сияния на Марс. Те се образуват при взаимодействието на слънчевия вятър с марсианската атмосфера и по-конкретно – при сблъсъка му със съществуващите водородни облаци разпростиращи се около планетата.
Тъй като сиянията се състоят от положително заредени протони, по време на взаимодействието им с водорода се осъществява процес на неутрализиране на протоните. Това става чрез отнемане на електрони от водородните атоми. При този процес се наблюдава специфично излъчване на ултравиолетова светлина, което може да бъде заснето със специална UV-апаратура.
Установено е, че тези сияния съставляват около 14-80 процента от времето на дневните наблюдения на Марс. Най-високият процент се регистрира през марсианското лято, когато планетата е най-близо до Слънцето.
Протонните сияния бяха забелязани за пръв път още през 2016 г. от космическия кораб MAVEN на NASA. Едва сега обаче изследването доказва, че този тип лъчения са най-често срещаните на планетата.
Наблюдението на тези ултравиолетови лъчения могат да помогнат на учените да изчислят колко точно вода губи планетата. Самият водороден облак се получава частично именно от загубата на вода. През топлите месеци на Марс водородните изпарения се издигат по-високо в марсианската атмосфера, където се случва разлагането им на водород и кислород.
Освен че могат да осигурят информация за количеството вода, която се губи на Марс, наблюденията на марсианските сияния могат да предоставят възможност за по-добро разбиране на взаимодействието между Слънцето с горната част на атмосферата на Червената планета и на други тела в Слънчевата система, при които няма магнитно поле.
