Има няколко сигурна начина, по които да различите дали някой е нарцисист. Това са хора, които имат много висока самооценка (често нереална), рядко симпатизират на другите и имат огромна нужда да бъдат издигани на пиедестал.
Мнозина смятат, че хората, които говорят твърде много за себе си, са нарциси. Не е задължително това да е така. Много от тях наистина са грандомани по отношение на себе си и са обсебени от собствените си постижения и външен вид, но не всички наистина имат място под знаменателя на нарцисизма.
Синдромът Аз и само Аз
Това може да бъде индикация за нещо съвсем различно от форма на нарцисизъм. Според изследване, което е публикувано в журнала „Типажи и социална психология“, прекомерното говорене само за вас може да е знак за депресия. Психолозите са направили проучване сред около 5 хиляди души. Те са отбелязали колко пъти средно на ден пациентите им използват писмено и устно думите „аз“, „мен“ и „мое“.
Сравнението на данните довело до ясния извод, че съществува връзка между хората, които се интересуват само от себе си и техните депресивни състояния и негативни емоции.
Затова трябва да знаете, че ако говорите твърде често сами за себе си, вие сте склонни към гняв, несигурност, тревожност и депресия. И се опитвате да извадите наяве тези емоции, но го правите несъзнателно, фокусирайки всичко върху вашата персона.
Така съпреживявате нещата и случките, които са ви натъжили и са ви вгорчили живота. Когато си спомняте какво се е случило, вие просто сте фокусирани върху себе си, затова и говорите толкова много за собствената си особа и тя доминира в разговорите ви.
И това изобщо не е случайно – вадейки наяве травмите си, вие се опитвате да се „излекувате“ от тях. Учените са доказали, че когато говорим за себе си, тялото ни произвежда допамин – онзи хормон, който помага на мозъка ни да изпитва същото удоволствие, като това когато се храним, правим секс или печелим пари.
Как да спрем да говорим само за себе си?
Следете речника си и колко често използвате фрази като „аз“, „мое“ и тн. Сложете си ластик на китката и го дръпнете всеки път, щом произнесете нещо подобно. При разговор с други хора започнете да се изразявате с думи като „Съгласен съм“, „Разбирам те“, „Разбирам какво ми казваш“ – неща, с които ще подскажете, че следите разговора и той не е доминиран само и единствено от вашите мисли за самите себе си.
Ако някой ви разказва нещо сходно, на онова, което сте преживели, не казвайте „и аз, и аз“. Помнете, че това е техният разказ, не вашия и не го прекъсвайте, за да разкажете вашата история. Ако например разговаряте с някой за новия автомобил, който си е купил и как той го кара да се чувства сигурен на пътя, вие няма нужда да обясните, че предпочитате по-спортни модели и си мечтаете за някой бърз „Мерцедес“.
Вместо това покажете интерес и попитайте дали приятелят ви знае за някой модел, който може едновременно да изглежда атрактивно, но и достатъчно сигурен и финансово изгоден. Така ще покажете, че се вълнувате от неговото мнение и това има значение за вас.
При разговори с ваши близки и приятели се интересувайте колко според тях сте говорили сами за себе си по време на срещата ви. Търсете искрени отговори и си дайте сметка дали наистина имате подобен проблем. Така ще се научите да използвате по-малко „аз“, „мен“ и „моето“, за сметка на думи като „ти“, „теб“, „твоето“ и тн.
