Има ли Бог? А къде живее? Основателна ли е вярата в Бог? Това са въпроси, които занимават не само обикновените хора, а и учените. Но и великите умове не само не се отказват от вярата в Бог, дори по всякакъв начин се опитват да докажат съществуването му.
В момента голяма част от световните светила са обединени около идеята, че БОГ СЪЩЕСТВУВА. Учени от Бристолския университет са открили, че всички деца на земята се раждат с изначална вяра в свръхестественото и в по-висшия разум.
Математици от Германия пък изчислили, че 62% е вероятността Бог да съществува. Като цяло е странно, че точно математици са заинтересовани от тази тема. Но това е така, защото, според британския учени Найджъл Картлад "много учени в резултат на своите изследвания са принудени да заключат, че за порядъка, сложността на живота и красота, която ни заобикаля, трябва да е отговорен ум, много по-висш от нашите собствени умове".
Пол Дейвис е австралийски учен, професор по математическа физика в Университета в Аделаида, автор е на няколко книги, които доказват наличието на висок интелект. Според него, науката е достигнала своята зрялост и вече предлага по-сигурен път към Бога, отколкото религията.
Франк Тайплер е друг световно известен научен ръководител. В книгата си "Физика и безсмъртие" разглежда теорията за произхода на Вселена от началото й до нейния край и използвайки математически и физични формули, доказва съществуването на Бог, безсмъртие и вечен живот.
Учени от Торонто пък са категорични в своята теория, че вярата в Бог помага да се отървем от тревожност и намалява стреса ни до минимум. Психолози от университета в града установили различия в мозъчните функции между вярващи и невярващи в Бог хора. Те провели тестове, в които чрез електроди измерили мозъчната активност.
Оказало се, че при религиозните хора се наблюдава много по-малка активност в предната мозъчна кора - район, която променя поведението, сигнализира за нуждата от обострено внимание и контрол в резултат на емоционални преживявания. Колкото по-вярващи са хората, толкова по-малко грешки може да допусне тази част на мозъка.
В допълнение религиозните вярвания имат успокояващ ефект върху нервите.
Може ли вярата да премахне или намали болката? Може, отсичат в един глас учени от Оксфорд, които си поставили за цел за проучат по какъв точно начин молитвата, медитацията и вярата в Бога облекчават страданието.
Тези експерименти са били извършени и продължават да бъдат правени от учени от различни отдели на университета - естествени науки, философия, теология. В началото изследователите събрали в Оксфордския център за изучаване на мозъка 12 последователи на католическата вяра и същия брой атеисти.
Към дланите на всеки от участниците в експеримента били прикачени електроди, по които течал ток. Поставили пред тях две картини на майстори от Ренесанса - платно от XVII век на художника Сасоферато с образа на Дева Мария и платното Дамата с хермелина от XV век на Леонардо да Винчи.
Умишлено избрали Богородица, тъй като тя трябвало да повиши религиозните чувства на вярващите в групата.
Съзерцавайки едната или другата картина, в рамките на половин час всеки един от католиците и атеистите получил около 20 електромагнитни импулса, предизвикващ лека болка. Реакциите им били сканирани с помощта на магнитно-резонансни томографи. Тези, които насочили погледите си към платното с Дева Мария, изпитвали чувство на сигурност, чувство, че тя се грижи за тях, че няма за какво да се тревожат, въпреки токовите шокове. Детекторът показал, че почувствали болка средно 12% по-малко в сравнение с тези, които подсъзнателно избрали да съзерцават творбата на Леонардо.
