Независимо дали ни харесва, или не, изменението на климата е част от нашия живот и става все по-видимо. То оказва влияние върху всички сфери и житейски дейности. Една от тези сфери е водата във водните басейни на планетата, наричана световен океан.
Известно е, че океаните поглъщат топлината от въздуха и това затопля най-напред повърхностния воден слой, а после се разпостранява и в по-долните водни слоеве.
Атмосферните промени, започнали през 50-те години, известни като глобално затопляне, са довели да поглъщане на 90 процента от допълнителната топлина от глобалните промени. Какво причиняват по-топлите води в световните океани?
В резултат на топлината броят на рибите и черупчестите морски организми намалява, а други морски видове мигрират. Така малкият, подобен на скарида организъм - крилът, който е храна на китовете и рибите, започва да измира, защото той живее и се размножава в по-студени води. По-малко крил означава по-малко риба.
Оцеляването на кораловите рифове също е под заплаха заради непривичната топлина за тях. Те избеляват и това е началото на тяхното измиране. Рифовете са дом на повече от една четвърт от всички морски видове и място за размножаване на много риби. Това се отразява директно върху световното стопанство.
Океаните поглъщат около 25 процента от въглеродния диоксид, който живите организми отделят. При увеличаване на нивата на въглероден двуокис, все по-големи количества от газа ще остават във водите. Това променя химическия баланс на моретата.
Водите увеличат киселинността си, а това е негативна предпоставка за развитието на морския живот. Черупчестите морски обитатели като омарите, скаридите и стридите ще пострадат най-сериозно. Те именно са в дъното на хранителната верига на много животински видове. На върха на тази верига стои човекът.
Глобалното затопляне води и до покачване на морското равнище. Бързото топене на ледниците добавя повече вода в океаните. Този факт е причина за наводнения в крайбрежните зони и заплашва някои крайбрежни острови от потъване. Като вторичен ефект се явява и увеличаването на честотата на сушите, пожарите, ураганите и други природни бедствия.
По-високите нива на моретата нанасят вреди на крайбрежните екосистеми, като мангровите гори примерно, които са убежище за много животни. При проникване на солената вода в земята, тя ерозира бреговата ивица, уврежда почвите и намалява запасите от питейна вода.
Като възможна последица се сочи и намаляване на ефективността на топлото течение Гълфстрийм, което пък ще окаже пагубно влияние върху целия северноевропейски климат.
