Една от целите на брачния съюз е създаване на жизнено потомство. Встъпващите в брак си поставят за цел да имат деца, но не всеки знае как влияе девствената чистота на генетичните заложби на потомството.
Генетиците от миналия век отриват връзка между сексуалните партньори на майката преди брака и качествата на нейните потомци. Науката, която обяснява тези зависимости, е известна под името телегония. Идва от две латински думи - теле, означаващо далече, и гони - раждане.
Според основната постановка на науката върху потомците на жената оказват влияние всички нейни предишни полови партньори. Решаващо обаче е значението на първия мъж, отнел девствеността на жената.
Първият мъж, с когото жената има сексуален контакт, е основоположник на генетичния фонд на бъдещото потомство, а не биологичният баща на детето. Всички сексуални партньори оставят своята генетична диря в жената, но първият от тях заема най-значимо място в областта, в която ще се оформя бъдещият индивид. Следата на биологичния баща невинаги е първостепенна. Най-често доминира първият сексуален партньор.
Първостепенната роля на първия самец, чийто наследствени черти се проявяват в потомството, за първи път е лансирана от граф Мортън, отглеждащ чистокръвни коне. Интересът му към расовите породи го тласка към научните трудове на Дарвин за еволюцията на видовете. Авторитетът на Дарвин се оказва основополагащият камък за разпространение на телегонията.
Чистокръвни кобили са тествани да бъдат заплодени от една разновидност на африканските зебри, за да се засили издръжливостта им. Експериментът се проваля, но по-късно кобилите, ползвани за експеримента, раждат кончета на ивици, макар че са заплождани от чистокръвни жребци. От този факт тръгва разпространението на идеите на телегонията.
Днес на биолозите е известно, че семенната течност може да се съхрани в половите пътища на женските птици и бозайници, както и в човека, запазвайки способността за оплождане в различна степен. При птиците 70-80 дни, при бозайниците до няколко месеца. Затова е възможно съхранена в женските полови органи сперма от предишен партньор да участва в зачеването от нов партньор.
Същността на телегонията не е била тайна за древните общества още по времето на Аристотел. Той предполага, че отделни признаци потомците наследяват не само от родителите, но и от предишни партньори на майката.
Затова телегонията на практика означава наука за девствената чистота. На това в миналото се е държало много. Не е важно кога някоя девойка губи девствеността си, а от кого.
В природата нещата не са случайни и телегонията ни го напомня.
