Във всички култури съществува представа за мястото, където пребивават душите на тези, които напускат живота. Това е друг свят, в който властват нови закони, а там пълновластен господар е богът на подземното царство.
Всяка митология има свой бог на смъртта. Скандинавската митологична система не прави изключение. Царството на мъртвите там е построено по различна система. Съществува място, което се нарича Валхала, това значи райско място. То е отредено за загиналите в бой герои. Техните души съставляват свитата на върховния бог Один, който се разпорежда там.
Тези, които напускат живота не като герои, а по законите на природата, се отправят към последния от деветте светове, разположен в корените на свещеното дърво Игдразил, където е царството Хел. То е отредено за мъртвите. Хел е във владение на богинята със същото име.
Каква е представата за богинята Хел, която получаваме от митологията?
Хел е едно от най-мощните божества в скандинавската и германската митология. Тя е най-голямата дъщеря на бога на измамата Локи и Анграбода, която е гигант. Самата Хел също е с огромен ръст и още в детството си е по-висока от майка си. Половината от тялото на богинята е със синьо-черен цвят. Другата половина е мъртвешки бледа. До кръста изглежда като обикновена жена, но надолу е разлагащ се труп.
Къде е царството Хел и какви закони налага богинята в него?
Представата за местоположението на Хел твърде много напомня за други митологии. За стигнат до царството на Хел, душите преминават през река Гьол. Входът се пази от кучето Гарм и великанката Модгут. Там живее богинята Хел в своя дворец Елюднир.
Царството на Хел, обратно на всички очаквания, не е страховито. Там душите не са подлагани на мъчения, няма страдание и ярост. В Хел на мъртвите се дава възможност да осъзнаят преходността на живота. Затова богинята Хел демонстрира неизбежността на смъртта с вида си. Човекът трябва да разбира същността на смъртта и да не си създава илюзии.
Хел показва, че смъртта само премахва повърхностния слой от душата, който е излишен. Това е тялото. Отнемането му не е наказание, а акт, който носи спокойствие на духа. След като унищожи земните окови, душата продължава да се развива и неслучайно древните викинги смятали, че в Хел е по-добре, отколкото в света на живите.
Божеството Хел е символ на връзката между живота и смъртта, които вървят ръка за ръка. Богинята показва истината за живота и изхода от кризата. Когато осъзнае нейните послания, човекът е способен да разбере съдбата си и да намери пътя към хармонията и свободата.
