Сатурн е планета - газов гигант, твърде подобна на Юпитер, имайки предвид нейните най-важни характеристики. По отношение на големина тя следва веднага след най-големия газов гигант. След Юпитер е и по отношение на отдалечеността от Слънцето.
Досега Сатурн се отличаваше най-вече по отношение на пръстените си, които са уникални като обекти в нашата Слънчева система. Съставени основно от прах, скални и ледени частици, те са необикновено явление, което е наблюдавано с телескоп още в началото на VІІ век. Сатурновите пръстени бяха това, което караше астрономите да отличават планетата сред останалите, тъй като Юпитер, който също има пръстени, не можеше да съперничи в това отношение на по-малката от нея газова планета.
Юпитер обаче досега изпреварваше Сатурн не само по големината си, но и по броя на спътниците, които обикалят около нея, известни като луни. Луните на Юпитер са 79 на брой, разделени на групи.
Сатурн също има спътници. Бяха известни 62 негови луни, като за най-голямата от тях е известно, че е единствената масивна и с гъста атмосфера.
Последните открития променят представите на спътниците на Сатурн. Американски астрономи потвърждават, че са наблюдавали още 20 луни, с което планетата изпреварва Юпитер с 3 броя луни.
Благодарение на мощен телескоп, базиран на Хавай, са забелязани още подробности за спътниците. Интересен факт е, че 17 от тях се въртят в посока, обратна на въртенето на планетата, а орбитите на някои са толкова големи, че правят обиколката си за 3 земни години.
Възможността да се изучи същността на Сатурновите луни ще даде ценни сведения за тях самите, както и за условията около самата планета далече назад във времето, когато се е създала.
Обратно въртящите се спътници, известни още като ретроградни луни, е възможно да са част от три по-големи космически обекти, които са се разцепили, следствие на сблъсък с други луни или преминаващ наблизо астероид. Това е една от хипотезите на астрономите.
Учените допускат, че Сатурн има още спътници, които са неизвестни все още, защото диаметърът им не надхвърля километър и за тях е нужна по-мощна техника, за да бъдат засечени.
Сега научната общественост търси имена за новите обекти, като се предлага те да бъдат от митологиите на скандинавските народи и на галите.
