В последните дни световните агенции се занимават с една тревожна новина. Тя е за пожарите в горите на Амазония, които се разрастват и унищожават все повече тропическа растителност. Загубите в дъждовните Амазонски гори са проблем, който датира от 15 години. Тогава Амазонската джунгла загуби три четвърти от своята зелена маса.
Защо този факт се изтъква като световен проблем?
В дъждовната Амазонска гора виреят много видове растения, които са единствени по рода си в световен мащаб. Тя е и родното място на животински видове, уникални по рода си. Освен това зелените растителни видове, струпани на големи територии, са подслон за местното население, което е коренно по тези места. Огромните запаси от въглерод в дървесните видове, органичните вещества, които ни пазят от екологични кризи, са част от безценното богатство на джунглите на Амазония.
Пожарите в този район застрашават кислорода не само там, но и в световен мащаб, защото Амазония произвежда една четвърт от кислорода на планетата. В този смисъл областта може да бъде сравнена с белите дробове на Земята.
Резултатът от пожарите е обезлесяване на района, което ще промени цялостния облик на планетата. Ние се нуждаем от кислород, за да живеем, а загубата му е катастрофа за всеки жив човек.
Доколко е вярно това и каква е цялата истина на практика?
Почти целият кислород на Земята се произвежда от океаните и количеството ще стигне за милиони години напред. Тревогата за дъждовните гори е истинска и сериозна, но кислородът не влиза в това число.
Почти целият кислород, който се намира в свободно състояние във въздуха се произвежда в процеса на фотосинтеза на растенията, а най-голям е техният дял в Амазонските гори, но произведеният кислород на практика се изразходва от множеството живи организми там, а също така се поглъща при пожарите. Растенията в гората произвеждат кислород, но микробите в гората изразходват кислород. В крайна сметка произведеният кислород, който остава свободен като запас в атмосферата, на практика е близо до нулата.
Кислородът, който дишаме, идва основно от океаните. Там хранителните вещества наторяват водораслите в процеса на цъфтежа. Кислородът, който се произвежда от тях, остава във въздуха.
Мъртвите водорасли се погребват на морското дъно и цялата погребана растителна материя става източник на нефтени и газови запаси. Само малка част от глобалния процес на фотосинтеза се отклонява към запасите на кислорода в атмосферата, но е достатъчна, за да се образува един резервоар с кислород, от който на практика дишат всички живи същества. Връщането на това количество кислород на земната повърхност става чрез химически реакции с други елементи. Оттам преминава във въздуха.
Какъв е изводът за опасността да намалее кислородът заради загубата на дъждовните гори?
Такава опасност за кислорода няма. Само незначителна част от него, която се образува при растежа на растенията, остава в атмосферата и се използва за дишане. Количеството му във въздуха идва от океаните и е достатъчно за милиони години напред. То се определя от геоложки фактори, а не от дейността на земната повърхност.
Загубите на дъждовните гори имат други измерения. Могат да изчезнат единствени животински видове, а това да засегне биологичното разнообразие. Може да се промени съдържанието на въглерод. Това са истинските основания човечеството да се противопостави на тази екологична катастрофа.
