Преди 1, 2 млн. години хората на планетата не са били повече от 26 000 души. Човечеството е било изправено пред реалната опасност от тотално измиране, но се разминало.
Учените открили това, като изучили геномите на съвременните хора. Въпреки постоянното еволюиране, много от участъците на генома се предават по наследство в непроменен вид.
Анализът на мутациите е способен да изясни какви метаморфози са ставали с всеки жив организъм, както и с човека. Специалисти от университета Юта в Солт Лейк Сити анализирали два пълни генома на съвременните хора.
Тях ги интересувало най-вече намирането на така наречените Alu-повторения. Това са повтарящи се участъци в ДНК-то. В генома на човека тези повторения са представени със 106 копия и се срещат на всеки 4000 двойки основания.
Това е около пет процента от цялото ДНК на човека. Причината за появата на тези повторения не е известна, но се смята, че те присъстват в най-древните части на генетичната последователност.
В района на тези повторения постепенно се натрупват единични мутации на ДНК-то, а скоростта на появата им е повече или по-малко постоянна. При това тези повторения рядко напълно изчезват от генома.
Като се открият в различните индивиди най-древните общи участъци на ДНК, може да се разбере колко отдавна е живял общият им прародител. Като се изброят мутациите, може да се каже колко е било генетичното разнообразие сред прародителите на хомо сапиенс.
След като направили анализите, учените стигнали до извода, че непосредственият прародител на съвременните хора – хомо еректус, тоест изправен човек, едва не измрял тотално преди 1, 2 млн. години.
Тогава ефективният размер на човешката популация е бил около 18, 5 хиляди души. Тоест точно толкова хора са предавали гените от поколение на поколение. Максимумът, който са съгласни да допуснат авторите на изследването, е 26 000 души.
Учените припомнят, че много видове, които в момента са изчезващи, имат още по-малък размер на популацията. Едва 160 000 години след появята на хомо сапиенс опасността човечеството да изчезне от лицето на Земята отминала.
Най-вероятно влияние върху това са оказали преместванията на хората на нови територии. Хората са били подложени на риск от измиране и преди 70 000 години, когато след изригването на индонезийския вулкан Тоба настъпила дългогодишнва зима.
Тогава хората намалели до около 15 000 души. В момента на Земята има около 6.8 милиарда души, като тяхното генетичното разнообразие, колкото и да е странно, не е много голямо.
