Един на всеки десет човека по света съобщава, че е имал преживяване близко до смъртта в някой момент от живота, което поставя този феномен на челните места по честота. Тази констатация е направена от Европейската академия по неврология и ще бъде представена на годишната среща на академията.
Преживяванията близки до смъртта са особено впечатляващи за хората и това е факт от векове насам. Все още произходът и същността им са неразгадана енигма за учените. Дефиницията за тях е като за съзнателно преживяване, разнообразено от духовни и физически усещания. Съобщава се за халюциниране, опитност извън тялото, смяна на повтарящи се мисловни постановки и ново разбиране за протичане на времето. Интересно е, че за такива преживявания съобщават както хора, които са били в непосредствена смъртна опасност, така и други, които не са изпадали в такава.
За да изследват този необикновен феномен, изследователите набират хиляда доброволци от 35 страни чрез онлайн платформа. На кандидатите е поставен въпрос дали са имали преживяване близко до смъртта, съпроводено с набор въпроси за определяне на над десет симптома. Въпросите, уточняващи дали интервюираният е виждал сцени от миналото си, дали е изпитал чувството, че изведнъж е прозрял много истини и други, са позволили да се определи точно дали този човек наистина е имал такова преживяване. Почти една трета от участниците са показали, че наистина са имали такова преживяване според скалата, която ги определя.
При анализа на проучванията специалистите са констатирали интересна аналогия с една от фазите на съня, известна като РЕМ фаза, когато очите се движат бързо под клепачите и мозъкът работи толкова активно, както и при бодърстване. В РЕМ фаза сънищата са особено ярки и се запомнят. В такива състояния се стига и до сънна парализа.
Забелязано е, че съществува връзка между РЕМ фаза на сънуване и състоянията, близки до смъртта. Затова ако се изследват механизмите на РЕМ съня и преминаването му в бодро състояние, може да се разбере същността на преживяванията близки до смъртта.
Изследването не е взело предвид религиозните разбирания на участниците, както и социални и културни причини, които може да играят роля в начина, по който хората възприемат случващото се в такива моменти. Авторите отбелязват и краткия период от време, в който е било направено проучването, което е негов минус.
