Откога датира човешкият род? На този въпрос човекът се мъчи да намери отговор, откакто се е осъзнал като индивид. Всички предположения минават през научни открития, които дават отговор на много загадки, но заедно с това поставят все нови и нови въпроси пред научната общност.
Постепенно представите се променят и времето на появата на първия представител на вида хомо се измества все по-рано. Десетки милиони години ни делят от първите хоминиди, които в научните класификации претендират да бъдат нашите далечни предци. Категоричен отговор кой е нашият най-древен прародител, не можем да дадем, тъй като откритията продължават и е възможно видът, от които сме произлезли, още да не е открит.
Ще представим един от тези наши предци, на които може би дължим днешния си ден. Това е австралопитек, наречен Луси. Дамата е наистина древна, живяла е преди около 4 милиона години. Коя е Луси и защо така я наричат? Какви сведения за нашето развитие получаваме от фосила на Луси?
Фосилите на хоминидите - учебник на нашето развитие от най-древни времена
Най-напред се налага необходимостта да дефинираме понятието фосил. С латинския термин fossilis или фосил се обозначават органичните останки, следите или отпечатъците от растения или животни, запазени в геологическите пластове. Могат да бъдат и останки, резултат на дейността на древните праисторически хора.
Първият фосил на праисторическо същество, близко до човешкия род, е на австралопитек, открит в Южна Африка през 1924 година, а откритието е публикувано в списание Nature. Оттогава всички открития, засягащи еволюцията на човека, се правят в това списание.
Австралопитеците - първите доказани хоминиди
Предполага се, че австралопитеците - първите хоминиди, са възникнали преди 5 до 3 милиона години. Останките им се намират в Южна Африка, в земите на днешна Етиопия, Кения, Танзания. Австралопитекът е ходил на два крака, живеел е на групи, изхранвал се е с лов и събирачество. В менюто му са влизали плодовете, семената и месото, които е успявал да си набави.
Мозъкът му е бил съвсем малък в сравнение със съвременния човек и най-вероятно не е можел да говори. Служил си е с някои примитивни сечива.
Фосилите на австралопитека Луси - ценни сведения за най-древното минало на хомо сапиенс
По време на експедиция в Етиопия през 1974 година, учените се натъкват на фосили на добре запазен австралопитек от женски род. Наричат откритите останки Луси по името на песента на Бийтълс, която учените слушали в деня след откритието.
Луси е представителка на рода Australopithecus afarensis и има редица характеристики на човека. От изследване на останките на Луси се заключава, че тя е ходила права.
Ръстът на Луси е около 1 метър, а възрастта на фосила отговарят на 20-21 години. За времето си Луси е била дама на средна възраст. Изследванията на нейния фосил много помага за разбирането за устройството на човекоподобните създания от зората на нашето съществуване.
Как точно се е появил видът на Луси?
Според учения Ив Копен появата на австралопитеците се свързва с разлома, който разделил Африка на две части - Източна и Западна. Общите представители на човекоподобните маймуни и хомо сапиенс попаднали в различни климатични условия. В западната част влажният климат създал непроменени условия, каквито има там и днес.
В източна Африка обаче климатът се променил, дъждовете намалели, тропическите гори изчезнали. Съществата, попаднали там, трябвало да се движат прави. Нашите предци не са слезли от дърветата, а дърветата под тях вече ги нямало. Този процес продължил милиони години, затова и преходът траел толкова. Така Луси започнала да се движи на два крака, а еволюцията я довела до днешния човек.
