Марс представлява една голяма енигма за учените, които наблюдават планетата. Загадките на Червената планета се разкриват бавно една след друга и изумяват наблюдателите. Отговорите на въпроса защо се случват събитията, наблюдавани на Марс, предстои да бъдат откривани.
Дупка в атмосферата на Марс, която се отваря на всеки две години, е новото откритие
Новото откритие около Марс е на учени от Русия и Германия, които работят в института Макс Планк. Те забелязали издигането на водни пари в марсианската атмосфера, което предизвиквало оттегляне на водата към полюсите. Досега учените не са могли да си обяснят начина, по който работи кръговрата на водата на Марс и затова нямаха отговор на въпроса коя е причината Червената планета днес да е пустиня, след като някога е била покрита с океани.
Водната пара, издигнала се високо над марсианската атмосфера, буди недоумение у учените, защото планетата има среден слой атмосфера, който би трябвало да изолира кръговрата в рамките на самата планета.
От друга страна, средната атмосфера на Марс е много студена, което пречи да се поддържа водата в състояние на пара. Този слой се оказва бариера, която все пак парата е преминала и това озадачава изследователите.
За да дадат отговор на въпроса как се случва всичко, те направили компютърна симулация на целия процес. Били открити два атмосферни процеса, уникални за загадъчната Червена планета.
Разлики между Земята и Марс, които са предпоставки за уникалните процеси
Известно ни е, че на Земята лятото в Северното и в Южното полукълбо много си приличат. На Марс нещата стоят по съвсем друг начин. Орбитата на Червената планета е по-ексцентрична от земната и небесното тяло е по-близо до Слънцето. Затова на Марс лятото в Южното полукълбо, което се случва на всеки две земни години, е много по-топло от лятото в Северното марсианско полукълбо.
Когато в Южното полукълбо на Марс настъпи лято, се отваря дупка, висока от 60 до 90 километра в средния слой на атмосферата, през който водната пара достига до горния слой на атмосферата.
Марс, за разлика от нашата планета, е подложен на колосални прашни бури. Те изстудяват планетата, защото спират притока на светлина. Все пак светлината, недостигаща повърхността, успява да загрее атмосферата до толкова, че водата да може да се движи. При прашна буря около прашната частица се образува лед и тези частички плуват в горния атмосферен слой по-лесно, отколкото другите агрегатни състояния на водата. Така в горния атмосферен слой на Марс попада повече вода на всеки две земни години. Подобна буря премества повече вода нагоре, отколкото летния сезон в Южното полукълбо.
Предполага се, че това е част от цялата картина, която представлява описание на процесите, довели до превръщане на Червената планета в пустиня.
