Хората са устроени по начин, по който не могат да издържат дълго, без да си доставят редовно нужната енергия, за да функционират. Енергията, идваща под формата на храна и напитки, трябва да бъде приемана ежедневно. Липсата на прием на хранителни вещества, независимо дали идва от екстремнa ситуация или самоналожено въздържание, може да доведе до различни болестни състояния, a ако е прекалено екстремна – дори до смърт.
Доказано хората издържат без вода до седмица. Леталният изход от липсата на храна обаче варира от човек до човек. Докато някои могат да издържат без храна до месец, при други този период е много по-дълъг. Пример за това е Ангус Барбиери, който оцелява без храна повече от една година.
Историята започва през 1966 година. Тогава 27-годишният шотландец спира консумацията на каквато и да е храна.
Има ограничена документация за необичайния случай на Барбиери. Тя е събрана основно от няколко стари вестникарски истории, които разказват за неговото изпитание, както и един медицински доклад, публикуван в авторитетното специализирано британско списание Медицински вестник през 1973 година.
Според този доклад Барбиери е ходил в Университетския отдел по медицина в Кралската болница в Дънди, Шотландия, повече от година по-рано, търсейки помощ. Той бил силно затлъстял по онова време. Тежал забележителните 207 килограма. Лекарите го поставили на специализирана диета, мислейки, че това ще му помогне да отслабне, макар че не вярвали, че ще доведе до достигане на здравословно тегло.
Оказало се, че Барбиери има забележителна воля. Първоначално той издържал без храна няколко дни, след това седмици и още повече. Той бил нетърпелив да продължи програмата. Така изкарал 40 дни без храна, като лекарите забелязали чувствително намаляване на килограмите му. Те го посъветвали да спре диетата, но той отказал, тъй като искал да достигне идеалните за ръста му 82 килограма.
Въпреки предупрежденията той продължил лишенията и след 385 дни тежал 81 килограма. След това Брабиери започнал да се храни, но умерено. До 1973 година той редовно посещавал лекарите за профилактични прегледи, като при последния му такъв, описан в доклада, тежал 89 килограма.
В медицината са известни още няколко подобни случая на екстремно дълги периоди без храна. Повечето са от 70-те и 80-те години на ХХ век, когато отслабването с лишаване от храна било изключително популярно.
Днес обаче експертите предупреждават, че такъв начин на отслабване е изключително опасен и вреден. Според данни всеки трети, подложил се на такова екстремно лишаване от храна, е заплашен от смърт.
След определен период от време тялото изгаря мазнините и мускулите, предизвиква физически промени, които драстично увеличават риска от фатален сърдечен удар. Дори нискокалоричните диети, при които тялото не успява да си набави необходимите питателни вещества, могат да убият.
