Народни обичаи за плодородие

Народни обичаи за плодородие

Българските народни обичаи имат за основа светогледа на народа, неговите знания и представи за света, за взаимните връзки в природата и човешкото общество. Народният мироглед и представи са свързващият елемент между ежедневието и празниците и свързаните с тях обреди.

Същност на народните обичаи

Човекът удовлетворява желанието си за здраве, благополучие, благоденствие, плодородие и щастие, като се опитва да влияе върху природните сили. Начините на въздействие се определят от знанията за същността на природата и връзката, която човекът има с нея.

Сред обичаите съществува огромно многообразие, свързано с всички етапи от живота на общността и отделния човек. Обичаите, свързани с плодородието, са от типа календарни празници. Те целят с помощта на обредите да се осигури богата реколта, а оттам благополучие на общността.

Плодородието се свързва със състоянието на земята. Дъждът е благодат и осигурява порастването на посевите. Затова той трябва да бъде измолен от природните сили чрез различни обреди. Грижата за посятото в земята се изразява и в търсене на закрила от природните стихии, които могат да унищожат труда на човека. Ето някои от най-известните обреди за предизвикване на дъжд и закрила от стихиите.

Народни обичаи на Светла сряда

Светла сряда се нарича третият ден от Светлата седмица. Това са дните след Великден, тоест Светлата седмица започва на втория ден след Великден. На третият ден от тази седмица се изпълняват обичаи за дъжд, плодородие и предпазване от градушки. Най-известният от тях се казва Мара Лишанка. Той се изпълнява в района на Странджа.

При обичая Мара Лишанка се изработва кукла от чехлите на млади булки, която се облича и накичва като булка, носи се на реката от определена девойка, придружена от други момичета. Там куклата се изкъпва във водата. През цялото време, докато трае обичаят, се пеят песни със смисъл на наричания. Всички действия, които се извършват с куклата, са за предизвикване на дъжд, след който земята ще даде богата реколта.

Обичаят Пеперуда

Народния обичай Пепруда

Най-известният обичай, който се изпълнява в цяла България за измолване на дъжд, се нарича Пеперуда. Този обичай няма определена дата. Обикновено се извършва през лятото, когато дълго време не вали дъжд и се засуши. Основната цел е измолването на дъжд за богата реколта. Ритуалът отново се извършва от девойчета на 10-12 години, като пеперудата е момиче - сираче. Окичват я с треви и бурени и босоногото момиче, облечено само с риза, заедно със своите придружителки обикаля къщите и всички пеят песни, съдържащи молитви към Бог да изпрати дъжд. Стопанката на къщата полива пеперудата с вода и пръска нейните придружителки. Пръскането с вода представлява имитационна магия, показва какъв ще бъде резултатът от обреда - ще завали дъжд. Тогава се прави и гадаене с помощна на ситото, с което се пресява брашното. Като го търкалят, хората гадаят каква ще бъде реколтата. Пеперудата и момичетата, които обикалят с нея, получават подаръци от хората, тъй като общото желание е с дъжда да дойде богатата реколта. Накрая отиват на реката, хвърлят украсата на пеперудата и се пръскат с вода, за да наподобят дъждовните капки. С получените дарове се прави обща трапеза за всички.

Обичаят Герман

Народни обичаи за плодородие

Друг известен обичай, изпълняван на цялата територия на страната, е Герман. Герман е фигурка от мъжки пол, направена от глина, с голям фалос, която се украсява пищно. Фигурката изобразява мъртвец. Той е подготвен за погребение, ръцете му са скръстени и държи свещ. Фигурата на мъртвеца се поставя на керемида или друга плоскост и се погребва. Представата е, че Герман е умрял от суша и отива да се бори с облаците за дъжд. Затова бива погребан тържествено и оплакан от жените. Погребението му се извършва на реката или във водата, където си хвърля фигурката. След погребението се прави трапеза, на която всички се хранят за помен на Герман.

Обичаят е останал от стари древни култове. Чрез погребването (полагането на Герман в пръстта) се извършва оплождането на земята и довеждането на дъжда, който ще осигури растежа на семето. Затова Герман е изваян с прекомерно голям фалос. Той символизира засаждането на земята със семена, които дават изобилна реколта.

Обичаят Герман се прави и срещу градушки. Самият светец, свети Герман, наричан още Градушкар в западните части на страната, се почита против градушките. За да не падат градушки, в деня на светеца, който се чества на 12 май, не бива да се работи на полето, не бива и да се впрягат домашните животни. Ако някой реши да пристъпи забраната, неговите съседи го спират.

За да се измоли благоразположението на светеца, той се кани на трапезата с наричания.

А как са постъпвали предците ни, ако започне да вали градушка?

Обичаи при градушка

Интересен обред се изпълнява, ако все пак завали град. Тогава на земята се поставя брадва, секира или нож с острието нагоре, за да разсече града и той да премине в благодатен дъжд.

Друг обред за спиране на градушката се прави с две деца, момче и момиче, първи или последно родени в семейства, които не са роднини. На тези деца се дава да глътнат по едно ледено зърно от градушката едновременно. Така те се побратимяват и остават близки и в бъдеще.

Най-широко известен ритуал при падането на град е да се постави първото боядисано яйце от Великден на двора или на нивата. Смята се, че то има силата да спре града.

Малко известно, но много интересно вярване е, че облакът, носещ градушката, се води от орел. Който види такъв облак, трябва да гръмне по него с пушка, за да уплаши орела и той да отведе облака на друго място.

Обичаят с гоненето на змея, след което ще дойде дъжд

Този обичай се изпълнява в Северна България и се свързва с обредите за предизвикване на дъжд. В него участват само мъжете, които гонят змея из къщите на хората, по нивите и водениците и навсякъде, където може да скрие. Те трябва да мушкат с тояги из всички скришни места, да вдигат силен шум, за да го прогонят надалече. Прогонването на змея е много стар обред още от митологични времена, когато змеят е смятан за пазител на изворите и сушата се е приемала като решение на змея да спре водата. Според вярването след това ще завали дъжд.

Молебен за дъжд

Обичаи за плодородие

Молебенът за дъжд отново се изпълнява из цялата територия на страната и се нарича с различни имена в различните области - кръстоноше, кръсти, черкуване, молебия и други. В Западна България обикновено го правят заедно с обичая Пеперуда. Молебенът представлява тържествено шествие, в което участва цялото население на общността. Ръководи се от попа, който изнася кръста от църквата пред всички и повежда шествието. Процесията отива на полето, където свещеникът отправя молитви, ръси със светена вода нивите и моли за богата реколта. В населеното място се прави курбан за дъжд. Пеят се същите песни както и на обичая Пеперуда и се изричат заклинания за дъжд.

Значение на народните обичаи за плодородие

Обичаите за дъжд, който да доведе до богата реколта, са много популярни. Те търпят различни промени във времето, но се запазват до късно, почти до средата на миналия век. В тях хората въплъщават желанието си за добруване, което се свързва с плодородието. Не е случаен фактът, че под общото название плодородие се разбира както реколтата, която се прибира от полето, така и раждането на новите поколения в общността. Връзката, която съществува между тях, е пряка. Благосъстоянието на хората позволява изхранването на по-многобройно потомство. Затова осигуряването на плодородие е първостепенна грижа, за която се полагат усилия, както в работата на полето, така и чрез обредите и обичаите.

Българските народни обичаи, свързани с плодородието, са разнообразни. Самите действия на участниците в тях обаче се характеризират със своята повтаряемост, с което се утвърждава постоянството на желанието за богата реколта.

Хората предават от поколение на поколение традицията и така запазват националното наследство. То е част от хилядолетната ни култура и затова е национална ценност, която трябва да бъде достояние и на потомците

Виж повече

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари