Появата на Велика България

Появата на Велика България

Историческите извори дават сведения, че патрицият Кубрат от прабългарския род Дуло успява през VІІ век да въздигне държавата Велика България на мястото на Стара Велика България, намираща се при Азовско море, с помощта на активна дипломация от страна на Византия. Била е наистина необходима външна помощ, за да се върне разбирателството между отделните общности на прабългарите. Оногондурите, котригурите, утигурите и други племена са били в конфликт в предишните години и връщането на доверието между тях е трудна задача, с която Кубрат успява да се справи.

Исторически условия, благоприятствали създаването на Велика България

Възпитан в Константинопол и покръстен като християнин, с титла патриций, Кубрат става сериозен коз за Византия, която иска да противопостави Велика България на хазарската експанзия. Хазарите са племена, близки до прабългарите езиково и като род, но със силно еврейско влияние, което е заплаха за християнска Византия. Кубрат напълно отговаря на всички планове на Източната римска империя. При неговото управление хазарите са спрени, а в лицето на Велика България Византия има сигурен тил и приятелски настроен съюзник. Това е една от причините за появата на държавното обединение на прабългарските племена, подкрепено с всички сили от империята.

Велика България, която се появява при Азовско море, представлява голяма държава, построена на федеративен принцип. Тя се състои от шест административни области, като всяка от тях се управлява от управител, наречен кан (в превод конник, вожд).

Самото име България означава голяма, велика земя. Това название съответства напълно на представата за държава в древността. В добавка е определението велика, което създава ясна представа какво впечатление прави държавното обединение, създадено от Кубрат в тези времена. Летописците много старателно превеждат значението на името на държавата, която идва от много дълбока древност.

Административно управление на Велика България

Велика България и хан Кубрат

Шестте области, на които се дели Велика България, се управляват от управители (канове), но всички са подчинени на един от тях. Вождът на първата област /Кубрат/ е върховен вожд на цялата държава, или още наречен вихтун. Той е начело на така наречената Черна България.

На следващите области водачите са наречени синове на вихтуна, тоест синове на Кубрат. Налага се да се внесе уточнение в тези сведения. При прабългарите думата син е имала значение и на войник, а също и на служител. Има и доказани сведения, че властта се предава на брат или на племенник. Това е една важна разлика от традицията в християнските държави, където властта се наследява от първородния син на владетеля. При прабългарите определящ носител на наследствената власт е родът. Това наследяване представлява по-демократичен тип система на наследственост, при която се избира най-добрият в рамките на един род. Затова кановете на отделните шест области във Велика България може да са не само синове, но и братя или племенници на владетеля Кубрат. Те заемат владетелски пост в съответната област на огромната държава заради определени качества, които ги издигат.

Как е устроен животът на поданиците на Велика България?

Появата на Велика България

Най-малката единица в държавата представлява домът/жилището. Отделните домове, допрени един до друг в кръг, наподобяващи килийките на восъчната пита, се нарича онгъл. Онгъл на езика на прабългарите означа точно това - восъчна пита.

Онгълът е ограден отвън със защитна стена, която е или от камък, или от дърво. Онгълът представлява временно поселище на прабългарите, но на този принцип са изградени много градове през Средновековието.

В тези много стари и несигурни времена на заселването на Земята от хората, онгълът представлява убежище и жилище на по-напредналите в своята обществена и държавна организация народи. Той е преден пост на цивилизацията, който маркира района на усядане на този народ.

Така Велика България става един от народите-пионери с цивилизаторска мисия на Земята. Народът на прабългарите е голям и древен народ, служил за пример за обществено и духовно развитие.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest